Името Антим е едно от онези редки и силни имена, които носят със себе си специална енергия и смисъл. Произлиза от гръцки език и означава „противник“, което символизира сила, твърдост и непоколебимост в борбата срещу злото. На 3 септември православната църква чества паметта на свещеномъченик Антим Никомидийски, който със своята духовна сила и смирение остава пример за поколенията.
Св. Антим е роден в гр. Никомидия, разположен в малоазийската област Витиния, и още от малък получава християнско възпитание, което оформя неговия характер и живот. Описван като човек с високи добродетели, дълбоко смирен и изпълнен с любов към Бога и ближните, Антим е избран за епископ на Никомидийската катедрала.
Епископ Антим поема управлението на своята епархия в един от най-тежките периоди за християнството, когато гоненията срещу вярващите са особено ожесточени. Въпреки опасностите, той не се отклонява от своя дълг и продължава да служи на Бога и на своето паство, дори когато е принуден да се оттегли в едно отдалечено село.
Една от най-забележителните истории, свързани със св. Антим, е неговата среща с войниците, изпратени да го заловят. По пътя към своята съдба, той не само не се крие, но и проповядва на тези войници, които в крайна сметка решават да приемат християнството и да се кръстят.
Антим се явява пред своите гонители с гордо вдигната глава и твърдо изповядва вярата си. Мъките, на които е подложен, не успяват да сломят неговия дух. Накрая той е посечен с меч, но неговата саможертва остава като символ на непоколебимостта и вярата, които надживяват всичко.
