Аз не съм лирическият герой. Това е вашата приказка и в нея се случват неща, които стоят извън мен. Авторите имат право на въображение, колкото и читателите.
Убедил съм се, че в живота се случват и чудеса. Виждал съм грозни патета да се превръщат в лебеди. Виждал съм цветя, които танцуват с вятъра в тъмното. Виждал съм дори къща от захар насред Таймс Скуеър в Ню Йорк, пълна с бонбони и всякакви сладки изкушения. Все още не съм видял жаба да се превърне в принц, но това не означава, че не би могло да се случи.
Приказките са кривото огледало на живота. А животът не е такъв, какъвто го виждат очите ни.
Аз не съм лирическият герой. Аз съм авторът. Мъж на средна възраст с развинтена фантазия, който няма за цел да обяснява нищо. Когато пиша, просто подреждам думи, с които назовавам нещата по свой начин. Хората обичат да се припознават в думите и в това е смисълът да бъде разказана Edna история. Приказките за възрастни винаги се тълкуват по различен начин от читателя и в това е тяхното очарование.
Авторът има право да си измисля като всеки друг. Животът е най-голямата измислица и всяка негова интерпретация би трябвало да бъде простима. След като сме издигнали измамата в култ, празнувайки Деня на лъжата, абсолютно всичко трябва да бъде възможно и допустимо.
Но не ме бъркайте с лирическия герой. Ние обичаме по различен начин. Не ползваме един и същ одеколон и не се изразяваме еднакво. Дори стилът ни на обличане е различен. Той е по-изтупан, аз залагам на спортно-елегантния стил. Имам тридневна брада, а той е гладко избръснат.
Лирическите герои обикновено превъзхождат своите създатели. Всеки автор има своя Пинокио. Литературните герои са марионетки на конци, които дърпаме според собственото си настроение.
Трябва да се избръсна.
Лирическият герой е способен през два реда да казва "обичам те". В живота това се случва твърде рядко. Разликата между написаната история и живота е в количеството на страха.
Време ни е да започнем да се страхуваме по-малко, докато гледаме отражението си в огледалото.
След всеки Пинокио се ражда някой следващ Буратино. Героите почти винаги са едни и същи, само имената им са други.
Бих искал да приличам на лирическия си герой. Все пак той е мое вдъхновение и аз се опитвам да му подражавам. Сега дори ще си сложа от неговия одеколон и ще облека някое от неговите сака. Достатъчно е само да затворя очи, за да бъда него.
В този егоцентричен свят се залъгваме, че всички са герои от приказка. Дърпаме конците, но марионетките не помръдват. Как да има принцове, след като никой нормален не би целунал жаба? Виж, отровните ябълки са сладка перспектива, ако искаме да убием някого от любов.
Сега, след като съм избръснат, елегантно облечен и ухаещ на лавандула, мога да изляза и да се впусна в поредния сюжет. Ако ме срещнете на улицата, помнете, че не съм лирическият герой. Аз съм авторът, който днес просто го имитира.
