Днешното ни поетично вдъхновение е ведър слънчев лъч в мрачните времена, в които живеем. Стохотворение за надеждата, пролетта и любовта!

***

Затворени в кутийките си малки
на призрачно опразнения град,
в ръце с мобилните си залъгалки,
воюваме с невидимия враг.
И пролетта навъсена заплака,
поръси ни с априлския си сняг.
Душите ни затворени са в мрака,
невиждащи спасителния бряг.
А той е там! Повярвай! Съществува!
Да го докоснеш можеш ти с ръка!
Ще го достигне всеки, щом преплува
на самотата тъмната река.
Повярвай, всичко пак ще стане цветно,
ще се завърне пъстра пролетта,
ще срещнем лятото великолепно,
прегърнали отново любовта. 

Николай Димов