Кой е той? Човек - магия или писател с опит, който не идва от нашето измерение.
Пише уж книги, които са считани за лесно четиво за леки жени, а всъщност колко истина споделя между редовете.
Паулу Коелю!
Роден е на 24 август 1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на Алисия Коелю, ревностна католичка, и Педру Коелю, изтъкнат инженер. Посещава местно училище, където развива любов към поезията и писането. Родителите му не одобряват влеченията на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Родителите му възприемат погрешно непостоянното поведение на сина си и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.
Посещава училище по право в Рио де Жанейро, но го напуска през 1970 г. Започва да се движи в средите на хипита и свободомислещи хора и пише статии, проповядващи свобода. През 1972 г. се захваща с писане на текстове на песни, които му носят добри печалби.
Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там той се връща към католическата вяра и през 1986 г. Коелю извървява Пътя на Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 km. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. апостол Яков Зеведеев, който на испански се нарича Сантяго и е покровител на Испания. След това събитие той намира сили да напише първата си книга – „Дневникът на един маг“ („O Diário de um Mago“), където описва преживяното.
През 1988 г. Паулу Коелю издава „Алхимикът“, която има небивал за бразилски писател успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена.
През следващите години Паулу Коелю продава над 50 милиона копия от книгите си, преведени на 56 езика, в 150 страни. Получава множество литературни награди, включително престижната International IMPAC Dublin Literary Award за „Вероника решава да умре“.
Коелю е най-продаваният чуждестранен писател в България в началото на 21-ви век.
Днес писателят живее с жена си Кристина в Рио де Жанейро.
Днес искаме да ви предоставим всички цитати от негови книги, които докоснаха сърцата и душите ни.
Ще ги намерите в нашата галерия ТУК.
Ще споделим с вас един откъс от "Алхимикът", една приказка в приказката.
Изводите... оставяме на вас самите.
Говорим си за...
"Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл. Томчето беше без корица, но успя да открие името на автора: Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на една история за Нарцис.
Алхимикът знаеше легендата за Нарцис - хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил. Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис.
Но не по този начин завършва историята на Оскар Уайлд.
Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.
- Защо плачеш? - попитали ореадите.
-Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
-О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис - продължили те.
- В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.
- Нима Нарцис беше красив? - попитало езерото.
- Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? – отговорили изненадани ореадите. – Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:
-Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше над брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.
-Каква хубава история! – рече Алхимикът.”
