Понякога се улавям, че те харесвам толкова много, че не мога да понеса и грам повече. Чувствата ми към теб ме изпълват до краен предел, сякаш всеки момент ще прелея от вълнение. Обичам те толкова много, че дори не знам какво точно да правя с това чувство. Сърцето ми иска да избяга от гръдния ми кош всеки път, когато знам, че ще те видя. А когато се видим и очите ти срещнат моите, се чувствам като най-голямата късметлийка на света.
Но нека да започна от самото начало... Аз не си "падах по теб", аз пропаднах в теб, както човек пропада в дълбок океан, потъвайки в сините му дълбини. Точно така потънах аз в теб, влюбих се по страшния начин, но и по възможно най-страхотния. Ти си най-невероятното нещо, което ми се е случвало, а чувствата ми към теб са най-приятният начин да се удавиш.
Никога не съм намирала място в живота си за хора, които не ме поглъщат напълно. Винаги съм искала пламъци, искреност, отдаденост. Разбрах, че бих отишла и на край света заради теб, разбрах, че и ти би направил същото за мен - такава любов ми стига.
Влюбих се в теб, защото не ти трябваха думите ми, за да разбереш, че искам да ме целунеш, да ме прегърнеш, да ме разсмееш, да ме утешиш. Влюбих се в теб, защото ми се стори познат в момента на първата ни среща. Едно приказно дежа вю.
Когато ме целуна за първи път, усетих вкуса и енергията на хиляди години върху устните ти. И така разбрах, че душите ни се познават отдавна, от минали животи, че с теб сме много стари познати, орисани да се срещат във всеки свой живот.
Понякога те обичам толкова много, че чак ми става зле... Защото е силно, защото е безкрайно, защото ме кара да се страхувам мъничко.
Ти си дом, ти си океан, ти си човекът, с когото се събуждам в събота, правим си кафе и палачинки и всичко в света е наред. С теб нещата са прости и сложни едновременно, защото ти си онова ВСИЧКО, на което всеки се надява. Да, ти не беше точно любов от пръв поглед, но беше като сладко намигане тип "Хей, изглеждаш ми познат и знам, че ще бъдеш важен в живота ми."
Ти си пътешествието, което искам да поема. Ти си ходенето по ръба на висока сграда, въпреки страха ми от височини. Ти си аромата на въздуха след буря и дълбините на морето, от които така се боя. Но най-важното - ти си единственото нещо, което има най-много смисъл в живота ми.
Вижте още:
- Ти си звездичката, около която ще си образувам Космос
- Обичам те повече от май и от черешите
- Любов, гореща и небрежна, като юнски следобед
