Понякога вътрешният ни глас може да бъде безмилостен. Когато самокритичността ни вземе връх, това боли. Тя не ни кара да се чувстваме добре и рядко ни помага да се представим успешно. Освен това убива нашите любопитство и страст.
На всеки се случва. Всички ние понякога имаме жесток вътрешен критик. Но кой казва, че трябва да приемаме всички тези грозни, негативни мисли, насочени към нас?
Да заглушим този глас вътре в нас е най-големият признак на сила. Това е една голяма стъпка към това да бъдем по-фокусирани и ефективни. За да започнем пътуването си към личностното израстване, трябва да разберем значението на самокритиката и откъде идва.
Думата критика е синоним на преценка, мнение и оценка. Самокритиката означава да насочите цялата тази оценка към себе си.
Произходът на самокритиката е в нашите ранни взаимоотношения в детството. Тя може да бъде резултат от:
- Строги родители
- Натиск от връстници в училище
- Взискателни учители или шефове
- Състезателни спортове
Възможно е да произтича и от вашето поведение. Например преследването на академични постижения може да доведе до появата на безмилостния вътрешен критик. Това може да натовари вашето психично здраве и благополучие.
Да, самокритиката може да ви позволи да признаете грешките, които правите, и да ви помогне да ги избегнете в бъдеще. Въпреки това обаче постоянните вълни от негативни мисли за себе си и неприятните вътрешни диалози могат да повлияят на вашето психично здраве. Дори ако другите около вас са уважителни и мили, от най-голямо значение е как вие се отнасяте към себе си.
Може да не ви се иска, но самокритиката влияе на хората около вас, тъй като мислите и говорите само негативни неща. Вашите междуличностни отношения могат да бъдат обтегнати поради това и да започнете да се оттегляте от връзките си и да заглушавате социалния си живот, което да ви накара да се чувствате самотни и изолирани.
Може да се почувствате виновни, когато се убедите, че сте се провалили в нещо. Самокритиката води до сравняване с другите, което често не завършва добре. Когато погледнете назад към това как вашата самокритичност и негативни мисли са попречили на личното ви израстване, ще видите всичките изпуснати шансове.
От помощ ще ви бъде да не гледате на самокритичността си като на личностна черта. Тоест не трябва да се определяте от това как се отнасяте към себе си. Личността ви не трябва да зависи от вътрешния ви диалог със себе си.
Много е трудно да се отърсите от самокритичните си мисли. Отнема дълго време и често е нужна чужда помощ. Всеки ден мислете за начини да бъдете по-добри към себе си. Тези малки добрини може да не променят живота ви за една нощ, но с времето ще видите силата на новите си навици.
Предлагаме ви осем съвета, а вие изберете тези, които можете да започнете да използвате още днес:
- Спрете да мислите, че вашата самокритика ще ви мотивира да свършите работата си.
- Направете списък с любимите си лични качества и умения и помислете как те могат да ви помогнат да следвате целите си.
- Говорете с психотерапевт за всяка травма, която сте преживели.
- Оставете перфекционизма и приветствайте грешките.
- Помислете какъв съвет бихте дали на приятел, но го приложете към себе си.
- Установете баланс между самоусъвършенстването и съчувствието към себе си.
- Бъдете внимателни към своите мисли, чувства и реакции всеки ден.
- Водете дневник за напредъка си и го четете, за да практикувате благодарност към себе си.
За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook ТУК, последвайте ни в Instagram ТУК, намерете ни в TikTok ТУК.