Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, в работническо семейство и е кръстен Ерих Паул Ремарк (в литературната си дейност използва псевдонима Ерих Мария Ремарк – Мария е фамилното име на майка му).
Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен – пише няколко есета, стихотворения и началото на роман, бъдещият „Мансардата на бляновете“ („Die Traumbude“).
Вижте вечните цитати на писателя ТУК >>>
В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната.
Говорим си за...
-
Мити - красивата българка, която накара Кемал Ататюрк да се влюби до уши
-
Да откриеш любовта с бившия съпруг на най-добрата ти приятелка, с която твоят мъж ти е изневерил: невероятната история на Шаная Туейн
-
Трогателната история на Мат Лебланк, който даде всичко от себе си, за да спаси дъщеря си
-
Да не общуваш с единственото си дете 20 години: тъжната история на Антъни Хопкинс
След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 година е начален учител в Лоне, от май 1920 година – в Клайн Берсен, а от август същата година – в Нане, днес част от Оснабрюк. По това време завършва романа „Мансардата на бляновете“, който е публикуван през 1920 година.
През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии – библиотекар, търговец, журналист и редактор.
За няколко седмици през 1927 година Ремарк създава романа, който ще му донесе световна слава – „На Западния фронт нищо ново“ („Im Westen nichts Neues“), но му отнема време, за да намери издател за книгата. Романът е публикуван през 1929 година и разказва за жестокостите на Първата световна война през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български – с три издания), а през 1930 година е филмиран в Съединените щати.
В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна – националистическите кръгове го обвиняват в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа – „Обратният път“ (1931, „Der Weg zurück“). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се установява в Швейцария, купувайки къща в Порто Ронко.
През 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си на 25 септември 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полѐт Годар – бивша съпруга на Чарли Чаплин.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир „Ерих Мария Ремарк“.
Вижте вечните цитати на писателя ТУК >>>