Когато сутрин отворим очи, не знаем какво предстои да се случи.
Всеки от нас се опитва да следва плановете, които е начертал за себе си, макар да осъзнава че нищо не е сигурно, нищо не може да бъде предвидимо. Дори времето не се поддава на категорични прогнози.
Само за няколко секунди тъмни облаци могат да направят слънцето невидимо и над главите ни да се извие буря.
За да помним, че сме преходни, изпитанията на любовта също никога нямат край. Харесваш, например, някой филм, в който наближава сцената главните герои да се целунат за първи път. Очакваш да започне романтична музика за фон, а отеква гръм от изстрел на пистолет.
Сигурността за всичко е измамна. Егоизмът ни нараства с всеки ден, застраховаме се от житейските бедствия, които сполетяват другите. Способни сме да се вдетеним при вида на едно бебе с омазан памперс, но никой не изпитва радост, ако стане свидетел на възрастен човек в същото състояние. Застраховката най-често се оказва без покритие.
Както се казва в духа на Станиславски – има ли наоколо пистолет, рано или късно той със сигурност ще гръмне.
Не можем да спасим света, не е и нужно. За да сведем страховете си до минимум, достатъчно е да проявим съпричастност. Трябва да умеем да се поставим на мястото на другия, когато вършим действия или изричаме думи. Ако не сме способни да разбираме какво чувства другият, не сме способни да разбираме самите себе си.
Факт е, че лошото се забравя толкова бързо, колкото бюлетинът на криминалната хроника.
Важно е с каква нагласа започваме поредния ден. Любовта изисква грижи, нищо че не носи памперси. Не съществува нещо около нас, което да не се нуждае от вниманието ни. Каквито и планове да правим, те до един зависят от други хора. Затова е хубаво да се вглеждаме в очите на останалите и да не отминаваме с лека ръка немите викове за помощ.
Най-доброто хапче за сън е чистата съвест.
Животът е прекрасен точно заради своята непредсказуемост.
Няма нищо лошо в това да се надяваме, да мечтаем и да кроим планове за бъдещето. Но по своята същност ние сме социални животни, които изпитват потребност да оцеляват в общността на стадото.
Истински щастливи и пълноценни можем да бъдем, ако не забравяме че всяка наша постъпка дава отражение на начина, по който ще могат да ни обичат и да ни ценят другите.
Има смисъл онова, което може да се споделя.
Независимо, че животът като монетата притежава две страни, понякога се радваме когато се падне ези, понякога – когато се падне тура. Една от двете страни винаги се оказва печеливша. Всичко зависи от избора, който сме направили предварително.
