Често пъти, наблюдавайки отстрани успелите и известните хора, се възхищаваме на постиженията им, но не се замисляме, че пътят към славата далеч не е постлан с червен килим и бурни аплодисменти. За да стигнеш до върха се налага преди това да преминеш през безброй бодливи тръни и падения.
Вдъхновени от документалния филм "Да поемеш риск", базиран на операта "Прогресът на ездача", решихме да ви запознаем отблизо с пътуването до голямата сцена и неимоверните усилия, които се налага да бъдат положени докато се озовеш под светлината на прожекторите.
"Прогресът на ездача" е опера на Игор Стравински. Либретото, написано от Уистън Хю Одън и Честър Калман, е свободно базирано на осемте картини и гравюри от XVIII век на художника Уилям Хогарт, озаглавени "Прогресът на ездача".
В нея се разказва историята на човек на име Том Ракуел. Думата "Rake" в този смисъл означава "човек (обикновено мъж), който се държи неморално: мъж, който има връзки с много жени. Думата "прогрес" пък е иронична, защото Том всъщност не постига истински прогрес, той не става по-добър човек. В известен смисъл той деградира, защото започва от състояние на блажена невинност, т.е. не разбира нищо от своя живот, не знае нищо за доброто и лошото... В края на операта той отново не разбира нищо за живота си, но това е, защото вече е полудял.
Том е като Фауст (герой от германските легендарни истории). Той продава душата си на Дявола. В тази опера героят Ник Шадоу е в ролята на Дявола. Том напуска любовницата си Ан Трулов и отива да търси други жени в Лондон. Той преживява няколко приключения, които са организирани от Ник, който му помага да си прекара добре. Накрая обаче Том се озовава в Бедлам - ужасяваща сграда, в която през XVIII в. са изпращани лудите.
Документалният филм "Да рискуваш", част от разнообразните продукции на Marquee TV, част от ТВ платформата на EON, проследява всички аспекти на операта "Прогресът на ездача".
Наскоро издаденият комплект от две DVD-та е посветен на първия опит на Барбара Ханиган да дирижира опера: "Прогресът на ездача" на Стравински с участието на младите артисти от нейната менторска програма Equilibrium и Гьотеборгския симфоничен оркестър. Единият диск съдържа самата опера, а другият - документален филм на Мария Стодтмайер, наречен "Рискове", който разглежда създаването на "Еквилибриум" и подготовката на представленията в Гьотеборг.
Току що имахме удоволствието да изгледаме документалния филм и нямаме търпение да ви разкажем какво ни впечатли.
Вижте пълна информация за пакетите EON LIGHT, EON FULL и EON PREMIUM ТУК.
Първоначално Ханиган е имала намерение да включи в операта опитни изпълнители, но след кратко обсъждане и след одобрението на оркестъра, решава да я използва като основа за менторска програма за млади таланти. И така се ражда "Еквилибриум".
От 350 кандидати от 49 държави, са избрани 125 души, които са поканени на прослушване в Париж, Лондон, Цюрих и Стокхолм. Барбара е категорична, че е търсила не само певци. Тя е искала да работи с хора със сходно мислене, заедно с които да творят музика. В съответствие с това прослушванията надхвърлят обичайния процес и включват дискусии с Барбара, насочени към кариерата.
Именно в този момент човек усеща, че подтекстът на "Да рискуваш" е "страх и самота по пътя". Затова и голяма част от разговорите всъщност разглеждат това как да се превъзмогне загубата на самочувствие, самотата да живееш в нов град през по-голямата част от годината, умората и липсата на подкрепа. Всеки, който е прекарал известно време "на път", лесно би разбрал това.
В този документален филм виждаме една по-уязвима страна на Барбара Ханиган, отколкото в предишните филми за нея, които сме гледали. Страстта, стремежът и почти натрапчивият перфекционизъм все още са налице, но тук има и усещане за една по-висша цел. Отдаденост към занаята и истинско чувство на загриженост към младите хора, които тя привлича в проекта си. И много по-ясно се усеща как това се отразява на самата нея.
Прослушванията и кастингът вече са приключили. Следват репетициите, но редом до тях се нареждат и много други аспекти на "Еквилибриум".
Специално внимание е отделено на сопраното Афродита Патулиду, която пее Анна Труелов. Подобно на Барбара преди години, това е първата ѝ голяма роля. Имаме възможността да я видим и в нейната стая, и на репетиция с пиано и оркестър. И усещаме как тя израства в ролята. Но може би все пак на Барбара ѝ трябва малко време, за да поразмишлява дали тя може да стане наистина добра в дирижирането на опера.
Всичко това ни води до изпълнението в Гьотеборг във втория диск. То е "полусценично", което в случая означава, че пред оркестъра има малка сцена, на която се развива действието. Основният декоративен елемент е куб. В началото на операта страните му се отпускат и от него излиза Том, а в края той отново бива затворен в него.
Том прекарва почти цялата опера в обвивката на куба.
Вторият основен елемент на дизайна е, че всички герои с изключение на Том, са облечени в черно, докато той се появява в различни по-светли костюми. В съчетание с доста тъмния сюжет на осветлението, това създава доста абстрактно и мрачно, може би дори ритуално усещане. Облеченият в черно хор се включва много оскъдно в действието и създава усещането, че е по-скоро нещо като негов коментатор.
Това е в пълна противоположност на известната постановка на Дейвид Хокни в Глиндеборн, но пък се оказва много ефективно и находчиво, когато ресурсите са ограничени. Например машината за хляб във второ действие всъщност е съставена само от трима членове на актьорския състав. Икономия е направена и в кастинга, където Ерик Розениус се превъплъщава в две роли - на отец Трулов и майка Гъска (фалцет - най-високият регистър на мъжкия глас). Злад Неме също изпълнява едновременно Селем и Пазача на приюта.
Те обаче са наистина добри. Уилям Морган, в ролята на Том, представя много ефектно психологическия разпад на Том. Афродита Патулиду е сопран, изпълняващ сладки тонове, като по този начин придава истински патос на Анна. Джон Тейлър Уорд успява да пресъздаде един доста зловещ Ник Шадоу. Превъплъщението му от лоялен и манипулативен хитрец в истински злодей в трето действие, е нещо, което си заслужава да бъде видяно и чуто. Кейт Хаудън в ролята на Баба Тюрк, не е толкова пантомимна, колкото в други изпълнения на тази роля, което ни води на мисълта, че между нея и Ан има истинска химия.
Разбира се, дирижирането на Барбара Ханиган, е голяма част от шоуто. Тя е много изразителна и е кристално ясно, че има отлични взаимоотношения с оркестъра на Гьотеборг, който от своя страна много ефектно извежда танцовите елементи в партитурата.
И всичко ни води към мисълта, че едва ли това е последната опера, която Барбара Ханиган ще дирижира.
Заснемането на самия филма от Майкъл Бейър е необичайно, тъй като той прекарва много време далеч от действието. Понякога, по обясними причини, се фокусира върху Барбара, но присъстват и много близки кадри на инструменти и инструменталисти. Дали пък може би просто не е успял да намери достатъчно място в ограниченото сценично действие? Повечето от тях са заснети в близък план, което определено работи добре, защото по периферията не се развива много действие и често е доста тъмно. Там, където той опитва по-широки ъгли, резултатите са смесени, защото качеството на DVD картината става доста мътна. Качеството на звука обаче е отлично.
Заедно, двете DVD-та успяват да ни покажат нагледно как творческият процес се превръща в краен продукт. А самото представление, въпреки ограничения ресурс, е интригуващо и приятно.
Открий магията на изкуството с Marquee TV!
Marquee TV – част от абонаментните пакети на EON, е богата и разнообразна библиотека със съдържание. Ще откриете над 500+ заглавия с разнообразно съдържание, което включва различни изкуства – театър, балет, опера, класическа и модерна музика, документални филми и още много други. Предлага лесен достъп до световноизвестни продукции, ексклузивно съдържание и специални предложения, които не могат да бъдат намерени в други платформи в България.
