Пушенето е много лош човешки навик, донесъл преждевременната смърт на милиони хора. Но това, което е по-страшно от пушенето и което ще навреди на абсолютно всички, не само на пушача и неговите близки, е пластмасата.

Към нея сме пристрастени всички – от децата до бабите, от най-образованите до най-работливите, от най-здравословно живеещите до най-големите любители на бира и бекон.

Ние обожаваме пластмасата. Харесва ни свободата да използваме нещо и да го захвърлим с лекота.

Харесваме липсата на задължения към пластмасовите прибори и кутии. Харесваме елегантния вид, който питието ни придобива само с добавянето на една сламка.

Ние не можем да живеем и без найлоновите пликчета. Обичаме да ни слагат в тях всичко, което си купим, без значение дали не можем да вземем покупката си просто в ръка.

Обожаваме да купуваме на децата си играчки, с които развиваме въображението им, създаваме им приказен свят, а след 3 години изхвърляме, защото децата са пораснали.

Ние не можем да живеем без пластмаса и тя е нашата смъртна присъда.

Пластмасата, за разлика от цигарите, които се превръщат в гаден дим и наслагвания по белите дробове на пушещия, не се превръща в нищо.

Пластмасата си е такава, каквато си е, в продължение на 200 години. После се разпада евентуално на по-малки пластмасови частици. Не изчезва, не се абсорбира, не се изпарява.

Всяка една четка за зъби, произведена от 1930 година досега е все още тук. В сметищата, сред храстите край кофите за боклук, зад някой речен камък, в корема на някой красив делфин…

Тук е. Ако сте малко по-упорити, можете да откриете първата си четка за зъби. Или тази на баба ви. Всичките са тук, просто са зад ъгъла.

Тук в България пластмасата все още не е проблем. То за нас нищо никога не става проблем докато не ни докосне пряко. Но понеже сме свикнали и без това да живеем в кочина, няколко летящи пликчета не ни вълнуват.

Не ни вълнуват и кампаниите за намаляване на употребата на пластмаса, защото нас това не ни засяга.

Преливащите кофи с боклук вечер се изпразват редовно, на следващата сутрин готови отново да поемат поредната порция пластмасови опаковки, пликчета и ненужни играчки.

От време на време виждаме някое клипче със замърсен с пластмаса океани, но понеже ние океан си нямаме, махваме с ръка и си взимаме ново капучино.

Разбъркваме го със сламка, която хвърляме в кофата 4 секунди по-късно и слагаме капаче на чашата, за да предпазим напитката си топла още няколко минути.

После капачето изчезва в кофата за боклук.

Грешка. Не изчезва. Отива на плаж. Например на Шабла. И пак се срещате, само че вече го гледате с погнуса, защото капачето е направило любимия ви плаж мръсен.

Снимка: Edna.bg

Дори да го хвърлите в плажната кофа, то няма да изчезне. Ще отиде на сметището върху купчината други капачета.

Купчината ще расте неудържимо докато не ни затрупа. Тогава обаче ще е късно за реакция.

Сега все още е лесно да откажем пластмасата. Просто кажете „не, благодаря, не искам пликче, сламка и капачка за кафето ми". Поне това дължим на децата си. 

 

Още по темата

• Тъжни новини за пластмасата, добри новини за света
• Вие виждате детски играчки, а аз – задушени делфини
• 6 заместителя на пластмасата