Александрина Георгиева е основател на Фондация "Офлайн Кидс", чиято основна мисия е да информира относно рисковете от ранното и прекомерно екранно време и да помага на родители и деца по пътя към здравословната употреба на дигитални устройства. Тя е сертифициран инструктор по методиката „Учене чрез преживяване“. През 2022 г. е номинирана за награда „Златна ябълка“ на Национална мрежа за децата в категория „Герой на децата“.
Днес говорим с нея по една наболяла тема – децата и виртуалното съдържание. Колко време прекарва средно едно дете онлайн, с какво се сблъсква там, има ли позитиви в неговото преживяване и какви са опасностите – това са въпроси, които всеки родител си задава, чувствайки се понякога безсилен пред дигиталните устройства. Особено силно е тяхното влияние сред тийнейджърите и най-вече момичетата, които често се водят по съвети и тенденции, които срещат из социалните мрежи.
Диети, екстремни упражнения, козметични промени и всякакви други „препоръки“ заливат децата ни от знайни и незнайни профили в интернет, съмнителни инфлуъенсъри проповядват вярванията си пред хиляди младежи и печелят доверието им. Родителите сигурно ще се шокират, ако влязат и за ден в профилите на своите деца в социалните мрежи и чуят това, което те чуват постоянно. Точно към това е насочена и новата кампания на Dove #DetoxYourFeed – как родителите, съвместно с децата си, да „детоксикират“ профилите, които тийнейджърите следват и които могат да са потенциално вредни за тяхното самочувствие, психическо и физическо здраве.
Александра Георгиева е тук, за да отговори на повечето въпроси, които тревожат родителите по тази тема, да ги успокои и да ги подкрепи в задачата им да отгледат един пълноценен и щастлив възрастен човек.
На коя възраст средно българските деца започват да използват социални мрежи?
Според проучване над 73% от българските деца между 9 и 11-годишна възраст имат собствен профил в някои от най-популярните социалните мрежи. Това се случва, въпреки че в самите платформи е посочено ограничение за лица под 13-годишна възраст.
Личните ми наблюдения са, че през годините на и след пандемията тази възраст е спаднала. Виждала съм подрастващи между 2 и 4 години, които държат устройство и скролват видеа в платформи. Все по-често започват да се срещат и малолетни “инфлуенсъри” и очаквам това да е новата тенденция - не просто да използват, а да създават собствено съдържание.
Какви са опасностите пред тях в социалните мрежи?
Всички ние изпитваме необходимост да сме харесвани, приети, да се чувстваме свързани със себеподобни, разбрани, чути. Това е наша психологическа нужда. Чрез лайковете, броя последователи, коментари и реакции получаваме бърза обратна връзка, че някой ни одобрява. Заедно с това в нашия мозък на невробиологично ниво се случват процеси с участието на хормона допамин, за който знаем, че има силно пристрастяващ ефект. Той ни кара да се чувстваме добре и да искаме повече от това удоволствие.
Всичко това може да се отрази негативно върху децата ни. В дигиталния свят е лесно да създадем нереална представа за себе си. Съществуват приложения, които могат да ни помогнат да изглеждаме физически по-добре и да “оправят” несъвършенствата ни. Неусетно започваме да обръщаме повече внимание на недостатъците в реалния живот. Сравняваме се с другите, като забравяме, че те също внимателно подбират какво да споделят за себе си и без да искаме си правим нереална самооценка. Повлияват се самочувствието, формира се представата ни за нас самите и света, остава впечатлението, че животът е такъв, какъвто е представен онлайн.
Много млади момичета получават сигнали, че да изглеждаш добре, да си харесван, означава да подлагаш тялото си на неестествени процедури, глад или да го изложиш на показ.
Комуникацията в социалните мрежи е бедна на социални знаци и нюанси. Ако това е основният начин, по който общува един тийнейджър, това може да създаде перспектива, в която липсва дълбочина на взаимоотношенията. Ще му бъде трудно да изпита емпатия.
Желанието да имат повече харесвания например често предизвиква младежите да предприемат рискове, за да направят възможно най-добрата снимка или видео. Има глобално проучване, което разкрива, че между 2011 и 2017 година са регистрирани 259 смъртни случая, поради опити за впечатляващи селфита.
А какви са ползите?
Нашата роля като родители е ключова, за да могат подрастващите да извлекат най-доброто от социалните мрежи. Важно е в дългосрочен план да водим с детето разговори за нашите ценности, за това кои са истински важните неща в живота, откъде идва нашата стойност. Да общуваме с тях за виртуалното, преди те да са получили информацията от техните връстници.
В социалните мрежи можем да намерим канали и съдържание, което да ни помогне да развием знания и умения, които са ни интересни и полезни. Можем да се научим да готвим, да говорим език, да свирим на музикален инструмент и т.н. Отделяйки време за детето ни, можем да го насърчим да последва подходящи профили и да отследва тези, която му се отразяват негативно.
Възможно е детето да намери връстници от далечни дестинации, с които имат общи интереси. Тези приятелства могат да са чудесно допълнение към реалните му връзки.
Колко екранно време е безопасно да има едно дете?
За съжаление, нито за детето, нито дори за възрастен човек съществува лесна формула, която да ни предостави отговора на този въпрос. Всеки е индивидуален и полезното и безопасно екранно време изглежда различно за всеки. В някои случаи 1-2 часа забавление пред екрана или в социалните мрежи може да не окаже на пръв поглед някакво влияние, докато при друг дори кратка интеракция може да се отрази негативно върху настроението, съня, самооценката и др.
Общите препоръки на Американската академия по педиатрия (ААП) са времето за дигитално забавление за деца над 6 години и тийнейджъри да бъде не повече от 2 часа на ден. Важно е като родители да подсигурим всекидневни физически активности, хигиена на съня, достатъчно време за социализация без екрани.
Какво се разбира под „екранно време“ – само телефон и таблет, или и други устройства – видеоигри, телевизор?
Когато говорим за екранно време, имаме предвид всякакъв вид устройство (телефон, таблет, компютър, телевизор, игрални конзоли и т.н.) и дейност, която служи за забавление (видео клипове, филми, видео игри, социални мрежи и т.н.).
От друга страна, един видео разговор с роднина/приятел, снимка за спомен, търсене на полезна информация нямат за фокус екрана, а друга дейност, в която технологията ни е помощно средство.
Какво се случва с мозъка на детето ни, когато стои прекалено дълго пред екрана?
Изследванията показват, че при прекомерно екранно време в дългосрочен план могат да се появят нарушения в мозъчната структура и функция. Повлияват се когнитивните способности, уменията за планиране, организиране, вземане на решения, чувството за удовлетвореност и вътрешно възнаграждение, качеството на взаимоотношенията и други.
Могат ли родителите да предложат нещо по-интересно и как да го представят на детето?
Струва ми се, че често предлагаме на детето активности, които ние намираме за полезни и интересни, затова и усилията ни не постигат желания резултат. Когато искаме да насърчим детето да прекарва повече време без екрани, е добре да се фокусираме върху неговите интереси и нужди и да се запитаме по какъв начин можем да ги насърчим. Ако детето не показва влечение към нищо друго в момента и посочва технологиите като единствено желание, то можем да помислим какво му е харесвало преди да се запознае с дигиталното.
Важно е да се запитаме и какви са причините детето да посяга към устройството толкова често. Възможно ли е това да е начин да избяга от проблемите си?
Можем ли да подкрепим развитието на умения, които да го накарат да се почувства по-уверено в реалността?
За мен решението не е в прилагане на трикове, което е много модерно в социалните мрежи, а по-скоро в свързване с детето, доверие и искреност до намиране на корена на проблема. Не бива да ни притеснява, ако не можем да се справим с това сами и усетим, че имаме нужда от помощта на специалист.
Все по-честа гледка е непроходило дете с телефон в ръка – как ще го коментирате? Какъв е ефектът от дисплеите върху бебешкия мозък и нервна система?
Всекидневието на млад родител може да бъде изключително стресово и изтощаващо. Разбирам всеки в подобно положение, който потърси бързото справяне с трудна ситуация чрез екран. Проблемът е, че екранното “спасение” ни помага тук и сега, но в дългосрочен план може да повлияе развитието на детето по негативен начин.
Екранното време предоставя един огромен обем информация, повече от всичко друго в нашето всекидневие и повече, отколкото бебешкият мозък е готов да възприеме и обработи. В краткосрочен план резултатът може да бъде по-тревожно, раздразнено, дори агресивно дете, което не може да задържа вниманието си за дълго върху игра/играчка, а да търси постоянно забавление. Възможно е да се забави проговарянето, да се повлияе качеството и продължителността на съня му, да се наблюдават поведенчески проблеми.
В дългосрочен план е възможно детето да развие проблеми с очите и теглото, а в училище да изпитва трудност да се концентрира, да поддържа зрителен контакт, да възприема и обработва информация, а след това и да я прилага по адекватен начин, да създава и поддържа приятелства и т.н. Възможно е детето да развие и реална зависимост към екраните, която да измести други важни дейности в ежедневието му.
Кога е нормално детето да получи достъп до екран?
Препоръките на специалистите са понякога противоречиви по този въпрос, но повечето от тях апелират родителите да отлагат предлагането на екрани до поне 3-годишна възраст. След тази възраст включването на устройства във всекидневието на детето е добре да става постепенно, с много внимателно подбрано съдържание и с участието на възрастен.
Какви са признаците у дете, прекалило с телефона или таблета?
Симптоми, които могат да подскажат на родителя, че е добре да помисли за редуциране или временно ограничаване на екранното време, са раздразнителност, тревожност, агресия, депресия, нервни сривове от незначителни случки, разсеяност, липса на организация или концентрация, неспокоен сън, липса на интерес към други занимания, изолираност спрямо връстниците, често главоболие, болка в очите и т.н.
Ако родителят се колебае, винаги може да направи собствен експеримент - да ограничи екранното време или дадено занимание с технологии за няколко дни и да наблюдава поведението на детето.
Ако родителите имат зависимост от екрани, как да възпитат у детето „въздържание“?
Моето мнение е, че няма как да възпитаме каквото и да е у детето, ако самите ние не го правим. Наблюденията ми са, че по този начин това би породило негативни чувства в него, тъй като бихме изглеждали несправедливи.
Бих насърчила родителите в това положение да помогнат първо на себе си, а след това да споделят с детето личните си решения за екранното време и защо си поставят граници.
Могат да започнат като си зададат няколко въпроса. В кои моменти прибягват към екраните? Какво се случва около тях в тези моменти? Как се чувстват? Има ли конкретно чувство, от което бягат по този начин, или нужда, която покриват? Самота, скука или просто навик? По какъв начин биха могли да се справят с корена на проблема, вместо да бягат от вътрешния дискомфорт? Могат ли да заменят зависимостта си към забавление или безцелното скролване в социалните мрежи с полезна екранна дейност, вместо да се стараят към пълно въздържание?
Каква е прогнозата ви - ще дойде ли момент на „насищане“ със социални мрежи и дигитално съдържание и завръщане към аналогов тип живот или ни предстои още „дигитализиране“?
Провеждам дискусии с ученици по темата за социалните мрежи. Има случаи, в които положението изглежда наистина непоправимо. Доста често обаче срещам млади хора, които осъзнават, че е необходимо дигиталното да бъде поставено в здравословна рамка.
Лично аз не мисля, че ще се върнем към аналоговото, но вярвам, че ще се научим да използваме технологиите по-осъзнато и отговорно и ще успеем да предадем това и на децата ни.
