Пловдив е специален. Пъстър, различен и приветлив, дружелюбен и спокоен. Тук разбираме от айляк, бира и удоволствията на живота.
Кои са най-пловдивските места? Тези, в които се чувстваме като у дома си.
1. Горещият ден бавно отстъпва, пред прохладната лятна нощ, по която така силно копнеем. Слънцето залязва зад Сахат тепе, млади и стари излизат по главната, много от които се спират на Копчетата. Игра на хек, студена пловдивска бира, детски смях покрай фонтана, сладолед и снимки. Среща на копчетата в осем.
2. Стъргалото … така де, главната. Лицето на Пловдив. Безкрайните тигели от площад „Централен“, та чак до „Джумаята“. И после обратно. Без цел, без да бързаме. Задължително се срещаме под часовника на Централна поща. В шест.
3. Вдясно от Главната, сгушени между пъстри сгради, сладкарнички, ресторанти, галерии и барове, под шарените флагчета се преплитат павираните улички на „Капана“. Там най-добре може да се види пловдивското изкуство на айляка. Крафт бири, улично изкуство, малки ресторантчета, занаятчийници и спомени от последния „Капана фест“. Чакаме се на „Широкото“ надвечер.
4. Следобед, след разходка в парка зад „Братската“, Гребната база е най-красива. След поне една обиколка минаваме по мостчето, задължително се снимаме, за спомен, както като бяхме малки, с онези дребни лентови апаратчета. А после пикник сред дърветата, състезание с колелета, захарен памук, и среща до хангарите, точно преди залез слънце.
Говорим си за...
5. Пътят до горе е до болка познат, всеки завой крие истории, смях и спомени. Да ходим на Альоша! Млади и възрастни изкачват павираните пътечки, ту поглеждат надолу, към притихналия град, ту се взират нагоре, те да видят колко остава. А на върха … там е за всички – за онези младежи с няколкото бири, насядали върху старата сладкарница, за възрастната двойка, които изкачиха тепето с една идея по-бавно от преди, за да си спомнят какво беше. За онова момиченце, което е молело баща си седмици наред да го заведе на „онзи паметник“, за немската овчарка, която от двайсет минути тича като „изтървана“ покрай собственика си, но пък там е и чарът ѝ. Походът нагоре винаги започва на „Кръглото“, до чешмичката, точно в подножието. За предпочитане надвечер.
Трудно е, разбира се, да ограничим Пловдив само в пет места. В интерес на истината трудно би било да го ограничим дори и в двайсет. Пловдив е разнообразен, специален, жив, слънчев (О, да!) и любим. Пловдив е у дома!
Автор: Илия Илиев
