Въпреки че навън не е толкова снежно, колкото ни се иска да бъде, днес решихме да ви вдъхновим с това прекрасно стихотворение!

***

Пада сняг. И шепти във косите ми.
Сякаш падат прашинки небе.
Ако искаш, ела да поскитаме
из заспалото бяло градче.
Ти ще топлиш ръцете ми с длани,
аз ще топля твоите с дъх.
Ще направим пътечка за двама ни
във самото сърце на града.
А по моите мигли снежинките
ще приличат на светли сълзи.
Ще изглеждам почти като приказка.
И ще мога да сбъдвам мечти.
Ако искаш ела...Измечтай си ме.
Пада сняг. И валят чудеса.
Всичко става вълшебно и тайнствено...
Пада сняг. Ако искаш, ела...

Caribiana

***

Виж още:

• „Най-хубави са винаги прегръдките, когато сме замръзнали от студ...“
• Дали зимите идват при хората, или хората живеят в зимите?
• „Най-хубави са винаги прегръдките, когато сме замръзнали от студ...“
• "Да бъда зимата", Петя Дубарова
• „За две ръце протегнати насреща, земята бих до края извървял...“