Повече за книгата прочетете тук ► „Tроловете на Путин“ представа цялата истина за руската информационна война

СЕЛСКИЯТ РАЗБОЙНИК

Преди международната армия от тролове на Путин да ме вземе на прицел, животът ми беше спокоен.

Бях отдадена на работата си като журналист и пишех както по вътрешни, така и по международни теми. Взех участие в стартирането на нов проект за социална медия, Yle Kioski. Той беше предназначен да достигне до аудитория, която не се интересува от традиционното предлагане на новините на Yle.

Като журналист исках да предоставям информация, която е от значение за финландците. Бях в привилегировано положение и бях разглезена от свободите, за които повечето чуждестранни журналисти могат само да мечтаят. Финландското наказателно право и трудовото законодателство, строгият етичен професионален кодекс на журнали­стите и саморегулирането на медиите създаваха работна среда, в коя­то беше безопасно да се пише.

Или поне така си мислех.

В края на 2013 г. наблюдавах и писах за публичните протести срещу корумпирания президент на Украйна Виктор Янукович. Когато така наречените проруски сепаратисти се появиха в Украйна и започ­наха да окупират правителствени сгради и телевизионни станции през пролетта на 2014 г., събирането на проверена фактическа информация започна да става все по-трудно за мен въпреки моето обучение.

Ситуацията се замъгляваше от руските медии и различни стран­ни сайтове, които разпространяваха обвинения срещу Украйна като агресор и ѝ вменяваха вината за избухналата гражданска война. По-рано в кариерата си бях писала за друг конфликт, който про­пагандата на Кремъл също изопачи, а именно за Руско-грузинската война от 2008 г. Но в Украйна през 2014 г. броят на международните медийни кампании с фалшива информация беше зашеметяващ.

Невоенните средства за враждебно влияние, психологически операции и невярна информация, насочени към цивилни, винаги са ме интригували. Нацистка Германия и Съветският съюз научиха света колко бързо политическото ръководство, ако пожелае, може да овладее съзнанието на своите граждани и да ги превърне в лоялни служители на режима. За да остане на власт и да постигне целта си на практика, диктаторът трябва само да озапти свободните медии и да ги превърне в мегафон на управлението си – постепенно или веднага със сила.

Едно от най-ефективните в исторически план средства за военна пропаганда е дехуманизирането на врага, представянето му като чу­довищен нечовек. Когато противникът е демонизиран, войната срещу него е оправдана и войниците са мотивирани да се бият за привидно легитимна кауза.

Научните изследвания на мозъка показват защо дехуманизацията е ефективна: човешкият ум е склонен към сегрегация и дискримина­ция. Расисткият език и враждебните представи, например за евреи, мюсюлмани или украинци, предизвикват силни асоциации и подтик­ват към дискриминация.

Магнитно-резонансното изобразяване на мозъка разкрива, че средно хората реагират хладно на изображения на индивиди, за които се твърди, че са например наркомани, бездомни или мигранти. Спо­ред изследователите на дехуманизацията дори е обичайно хората да възприемат цели групи от себеподобни като нечовешки.

Изследванията също така установяват, че колкото повече опре­делена група е дехуманизирана от пропагандата, толкова по-голяма подкрепа се очаква за враждебната политика или военен конфликт спрямо нея. Обезчовечаването също води до отказ да се предлага по­мощ на членовете на такава група и дори до оправдаване на изтеза­ния. В исторически план демонизацията им е довеждала до геноциди и престъпления срещу човечеството, затова в западните страни про­пагандата срещу етнически групи е забранена със закон.

От 2014 г. руските държавни медии широко и систематично изоб-разяват Украйна като държава, управлявана от престъпни исторически врагове: фашисти и нацисти. Според тях украинският народ трябва да бъде освободен от контрола на злите нацисти. Много руски войници, вербувани в армията, за да освободят украинците от фашисткия гнет, бяха разочаровани, влизайки в Украйна – никъде не се появиха фаши­сти.

Докато изследвах в мрежата конспиративните теории за Украйна, се увлякох от изучаване на информационната война на Русия срещу колективния Запад.

През есента на 2014 г. интервюирах Андрей Иларионов – бивш близък съветник на руския президент Путин, който изнесе лекция за информационната война на Кремъл на конференция в Талин. През 2005 г. той обяви, че Русия вече не е демокрация, премести се в Съе­динените щати и стана изследовател.

Бившият вътрешен човек в продължение на година даваше ин­формация и интервюта за руската дейност в Украйна, в които призна, че Русия е планирала операцията в Крим повече от десетилетие пред­варително. В Талин той описа как в Русия се преподават тактиката и способите на информационно-психологическата война в училищата и университетите, както и на държавните служители. Разказа как рус-ките медии не са независими, а са част от държавната пропагандна машина на Кремъл.

В дигиталната ера онлайн пропагандата е евтина, ефективна и се разпространява през националните граници мигновено, подчерта той.

Попитах го защо Кремъл води информационна война. Има някол­ко причини, отговори той: Москва иска да обясни както на руснаците, така и в чужбина защо воюва в Украйна. Освен това Русия иска да покаже кой е шефът.

Но има и друга причина.

„Най-важното за Кремъл е усещането, че е в състояние да води информационна война. Подобно на селски разбойник, Русия иска да покаже, че може да прави каквото ѝ хрумне“, каза Иларионов в интер­вюто, което направих за радиото.

СЪВРЕМЕННОТО ОРЪЖИЕ ЗА МАСОВО УНИЩОЖЕНИЕ

Руското ръководство откри нов фронт в своята информационна война срещу гражданите в Русия и в чужбина.

В Санкт Петербург, на по-малко от 400 километра от Хелзинки, агенция фабрикува лъжи и клевети в социалните медии. Така нарече­ната фабрика за фалшиви новини беше разкрита от смели руски жур­налисти, които бяха проникнали в нея, работеха като „тролове“, както се наричаха служителите на пропагандната служба, и публикуваха ця­лата придобита информация в медиите.

Троловете получавали месечна заплата, за да се представят за хора с определено мнение в социалните медии, да поддържат и акту­ализират фалшиви профили, в които венцехвалят руския президент Владимир Путин и ругаят руските опозиционни фигури и САЩ.

Електронните пощи както на агенцията, така на нейните шефове и служители бяха хакнати и съдържанието им бе публикувано. Според придобития от новинарския сайт BuzzFeed* стратегически документ целта на Путин е платените му тролове да манипулират публиката в мрежата в желаната насока и да променят съотношението между про­руските и антируските онлайн коментари.

Във Финландия троловете вече бяха в стихията си. През лятото бях интервюирала експерта по киберсигурност, професор от универ­ситета в град Аалто Ярно Лимнел относно воденето на хибридната война. Той разказа как рускоговорещите тролове в Twitter коментират неговите туитове.

И когато тогавашният министър на отбраната Карл Хаглунд опи­са публично влиянието на Русия онлайн и каза, че постовете му във Facebook и Twitter са придружавани от стотици подвеждащи съобще­ния всеки път, когато коментира събитията в Украйна, разбрах, че Ру­сия вече провежда кампании срещу финландските обществени лидери.

Бях загрижена за потенциалната заплаха, породена от армията от руски автори на фалшиви новини спрямо широката публика и полз­вателите на мрежата. Мнозина биха могли несъзнателно да следят, разпространяват и четат материали, произхождащи от фабриката за фалшиви новини в Санкт Петербург или подобно учреждение някъде другаде.

Според мен прилагането на военната доктрина на Кремъл чрез тролове и невярна информация, т.е. „защита на интересите на Русия в информационното пространство“, застрашава основното право на обикновените хора: свободата на изразяване, което включва правото да получавате безпристрастна информация.

Повече от 70 хиляди души във Финландия говорят руски и мисля, че те са в най-голям риск. Но кой знае, може би троловете ще манипу­лират и други. Исках да придобия и точна информация за тролските технологии.

Социалните мрежи са изключително подходящо място за опера­ции по въздействие. Проучванията показват, че хората не осъзнават докрай сведенията, които получават от медиите, и не са особено кри­тични. Умело поднесено, съдържанието е възбуждащо, емоционално, пристрастяващо и следователно подходящо за психологически опера­ции.

Също така много от функциите на някои медии също са подходя­щи за провеждането на международни пропагандни операции. Който и да е обикновен потребител, на пръв поглед несвързан с Кремъл чо­век, може да създаде евтина собствена мрежа от ботове5 или фабрика за тормоз на дадено лице във Facebook и Twitter.

Facebook и Twitter в ръцете на руските тролове се явяват като психологическо оръжие за масово унищожение.

Това ново явление трябваше спешно да бъде изучено.