Повече за книгата прочетете тук ► „Повелителката на книгите“ за вълшебството да откриеш правилната книга в точния момент

***

ПРОЛОГ

Сара

Дъв Понд, Северна Каролина

21 юли 2001 година

В съботата след седмия рожден ден на Сара Мей Дъв, една книга я заговори. Ако Сара бе по-голяма, сигурно щеше да се изненада или дори шокира, но тъй като бе само на седем и все още упорито и предано вярваше в Дядо Коледа, Феята на зъбките и Великденското зайче, тя дори не мигна.

Всъщност след кратък размисъл заключи, че книгите винаги говорят в тишината на главата ти, макар обичайно това да ставаше, докато ги четеш. Така че ни най-малко не се разтревожи, щом чу книгата.

Освен това тя бе Дъв, а всеки знаеше, че семейство Дъв са необикновени. При всеки удобен случай майка ѝ гордо изтъкваше, че когато в семейството се родят седем дъщери, както бе и сега, хубави неща се случват в родния им град Дъв Понд.

Мама не се хвалеше без основание; историята бе потвърдила верността на твърдението. През 1735 година в семейство Дъв се ражда седма дъщеря. Когато Джейн Дъв, четвъртата дъщеря, навършва седем години, градът е измъчван от изпепеляваща суша. Джейн, състрадателно дете, което обичало животните, се разплакала при мисълта за жадните животни във фермите. Докато сълзите ѝ капели, се струпали облаци и започнало да вали. От този момент нататък, всеки път, щом Джейн заплачела, започвало да вали. Говорело се, че когато местните фермери искали дъжд, носели лук на Джейн. А когато искали слънце, носели торта.

През 1829 година се появила друга седма дъщеря. Най-голямата, Мери Дъв, имала коси с цвят на злато и способност да намира загубени бижута за радост на жените от града. В един горещ летен ден, докато газела из потока, лъкатушещ през града, Мери подритнала камък и намерила голямо златно кюлче. Така започнала златната треска в Дъв Понд. Тя продължила трийсет и две забележителни години, достатъчно дълго, за да предизвика строителна лудост, оставила след себе си общинска сграда с мраморна фасада, осем чисто нови тухлени постройки на главната улица, ново училище и няколко улици с величествени къщи, които се извисяваха и до днес.

Сара живееше в една от тези къщи заедно със сестрите и майка си. Постройката се простираше на голяма площ и беше с толкова много пукнатини и течове, че не можеше да отблъсне задушаващата лятна жега, независимо колко климатични инсталации добавяха. Именно поради тази причина всяка събота през лятото Сара и сестрите ѝ търсеха убежище в приятно охладената от климатици библиотека на Дъв Понд.

Сара обичаше разходките до библиотеката. Тъй като бе най-малката с разлика от пет години и не се интересуваше нито от грим, нито от момчета – единствените неща, които вълнуваха сестрите ѝ, – тя запълваше дните си с книги. Всяка събота, след като майка им ги откараше до библиотеката, сестрите на Сара се скупчваха над модните списания, шушукаха и се кикотеха, докато тя обикаляше сама сред стелажите в търсене на книги за дракони.

От все сърце ѝ се искаше драконите да съществуваха наистина, а не само сред страниците на книгите. За нейно щастие, имаше много книги с дракони. Макар да бе само на седем, тя четеше от тригодишна – факт, който майка ѝ споделяше с всички, готови да я изслушат. Сара бе ненаситен читател и намираше приятели, скрити между страниците на книгите. За нея разходките до библиотеката не бяха само освежителен полъх на климатиците. Бяха живот.

В събота, след седмия си рожден ден, без да обръща внимание на кикота на сестрите си, скупчили се над едно от глупавите си списания, Сара се отправи към секцията за младежка литература. Тъкмо подмина витрина с реликви, разясняващи историята на Дъв Понд, когато дочу прашен, хартиено-тревожен глас:

‒ Прочети ме. Думите отекнаха в главата ѝ някак без истински звук, но с такова нетърпеливо присъствие, че Сара застина на място, приковала поглед във витрината. Книжката, подпряна в центъра на витрината, прошумоля нетърпеливо.

‒ Прочети ме веднага.

Сара пусна раницата си на пода и приближи до витрината. Опря длани върху хладното гладко стъкло и се втренчи в книгата – стар дневник с напукана кожена подвързия, поставен сред други ранни артефакти в експозиция за основаването на Дъв Понд.

Точно тази книга ѝ беше позната, макар никога да не я беше виждала извън витрината. Беше написана през 1702 година от Шарлот Дъв, седмата дъщеря в семейството на основателите на Дъв Понд – предците на Сара. Всяка година в Деня на основателите части от книгата се препечатваха в местния вестник. Сара добре познаваше най-често повтаряните откъси и най-вече няколкото абзаца, в които четиринайсетгодишната Шарлот бе описала със спиращи 10 дъха подробности момента, в който семейство Дъв превалили хребета на Черната планина в Северна Каролина и хвърлили поглед към зелената долина в подножието. Там зърнали езеро, проблясващо на утринното слънце като сапфир, инкрустиран в изумрудено зелено кадифе и решили, че ще останат именно тук.

Така се родил Дъв Понд.