Повече за книгата прочетете тук ► „Моето голямо гръцко лято“ за тюркоазените води на Егейско море, които лекуват разбити сърца
В действителност не ми се ходи на почивка, но въпреки всичките ми усилия, очевидно не мога да се съсредоточа върху работата си. Това дяволски ме плаши, защото е единственото нещо в живота ми, което винаги успявам да държа здраво в ръце. Знам, че е най-добре да не съм в ресторанта, и кожата ми настръхва, като си спомням последните грешки, които допуснах, но истината е, че не искам да съм сама. Имам късмета да работя с приятели, които са ми като семейство. Дори клиентите са ми като роднини, които се разгръщат навсякъде около мен като паунови пера и ме карат да се чувствам в безопасност. При мисълта, че дори само за седмица или две ще бъда лишена от топлотата на „Прасе и флейта“, започвам да се чувствам като удавник.
Седя си у дома, гледам телевизия и ближа чаша совиньон блан, когато телефонът ми звъни. Обажда се мама, а колкото и да я обичам, не съм в настроение да си бъбрим. Тя звъни само за да провери дали се храня достатъчно. Вероятно точно в този момент към мен пътува цял галон домашно приготвена супа с грах и шунка, посредством Големия Дейв, куриера. Мама се кълне, че нейната супа от грах и шунка може да излекува абсолютно всичко, и редовно я носи на всички събирания. Неотдавна, на погребението на една съседка, тя информира всички присъстващи за лечебните свойства, които притежава нейната супа, при което вдовецът на починалата изрази съжалението си, че не беше дала на съпругата му да я опита по-рано. Мама се навъси пренебрежително на тази забележка и ми каза, че съседката ѝ вероятно е починала от скука, след като ѝ се е налагало да живее с „този жалък стар негодник, който нямало да се засмее дори ако види стол да крачи по улицата“.
Оставих обаждането да се прехвърли към гласовата поща и след кратко неодобрително мърморене, мама най-накрая остави съобщение:
„О, миличка, извинявай. Мисля, че натиснах грешните бутони. Знаеш ме каква съм с технологиите [смее се]. Така де, обади ми се. На касата започна работа една нова жена. Тя е пенсионирана медицинска сестра и прави инжекции с ботокс. Според нея трябва да ги пробвам и просто се чудех какво мислиш по въпроса? Може би ти също би искала да си сложиш малко? Може да се почувстваш по-добре. Както и да е, миличка, обади се.“
Напълвам отново чашата си и въздъхвам дълбоко. Мама наистина ли си мисли, че ще се разведря, ако си направя лицето като камък? По принцип не съм противник на ботокса. Мисля, че изглежда страхотно на други хора, но доколкото си позна- вам късмета, вероятно ще заприличам на Джак Никълсън в ролята на Жокера във филма „Батман“. Мисля, че може би мама все пак трябва да обмисли дали да не се възползва. Тя е жена с много приятна външност, но напоследък изглежда малко уморена. Може би това ще ѝ повдигне самочувствието.
Превключвам телевизионните канали, когато попадам на „Място под слънцето: у дома или в чужбина“. Изборът е между Родос в Гърция и Фолкстоун в Кент, защото и двамата участни- ци в предаването обожават морето. Скоро става ясно, че водещият доста трудно ще убеди съпругата как Родос е по-добрият избор, защото сърцето ѝ очевидно е останало във Фолкстоун. Тя намери недостатък на всяко предложение, което водещият Джони Ъруин ѝ показа: кухнята в първата къща била твърде малка, верандата на втората (зашеметяваща къща с две спални и изглед към планината) била твърде малка. Третото и четвъртото предложение били „твърде отдалечени“, въпреки че се на- мираха само на петнайсет минути пеша от оживено градче.
Върху лицето на съпруга е изписано празното изражение на човек, който още преди години се е научил да няма собствено мнение, и след като се въодушевява за първите два имота, той се отказва с ясното съзнание, че ще се преместят да живеят във Фолкстоун.
Пленена съм от красотата на Родос. Бях забравила колко е живописно, с красивите дълги плажове, опасани от борови горички и планини, и спомените от детството ме връхлитат отново.
Обратно във Фолкстоун, съпругата Джоан с усмивка от ухо до ухо оглежда някакъв имот с голяма градина, което означава, че тя ще може да отглежда зеленчуци и да развъжда кокошки. Човек почти може да чуе как съпругът Дъг си мисли колко ли по-голямо щеше да бъде цвеклото му в Родос.
Когато програмата приключва, аз съм толкова вдъхновена от гръцките пейзажи, че започвам да обмислям възможността да се възползвам от свободното си време и да се отдам на кратка почивка, както предложи Брайън. Никога не съм пътувала сама, но твърдо си казвам, че е време да се взема в ръце и да се стегна. Винаги съм мечтала да бъда дръзка пътешественичка, така че може би това е моят шанс. Много жалко, че на Хейли не са ѝ останали никакви свободни дни от годишния отпуск в банката, защото в противен случай щях да я помоля да се присъедини към мен. Линдзи от бара също ми е добра приятелка и би била чудесна компания за почивка, но тя ще поеме моите смени, докато ме няма.
Окрилена от телевизионното предаване (и няколко чаши совиньон блан), включвам лаптопа си и решавам да не спра, докато не открия предложение за екскурзия в интернет. Разглеждам всяко възможно предложение в Такос и се спирам на малък хотел с апартаменти „на един хвърлей“ от морето. Дори не съм сигурна колко ли се е променило градчето от последното ми посещение, но ще ми изглежда поне малко познато.
Всъщност не би трябвало да харча пари точно сега, след като отскоро съм необвързана, но неотдавна щедрият ми баща депозира няколкостотин паунда в банковата ми сметка, в случай че имам нужда от „малко почивка“. Пресушавам виното си и въвеждам данните на картата си в търсачката на туристическата агенция. Няколко минути по-късно всичко е готово – десет дни в хотел „Морски изглед“. Заминавам на почивка в Гърция! И заминавам сама!
