Ако предположим, че има някой на тази планета, който обича да слуша чужди съвети (камо ли да ги спазва), бих могла да му споделя следните неща, на които ме научи моят живот. Това, може би, не са най-универсалните съвети, тъй като всеки живот е толкова различен, че може да учи тези, които го носят, на съвсем различни съвети.
Аз научих, че не трябва да се сравняваме с другите хора. Чисто и просто установих, че нито един човек няма трезва преценка за себе си, че да бъде собствен съдник. Хората имат или твърде ясно изразена грандомания или твърде много подценяват себе си.
Научих, че не трябва да се сърдим на тези, които са ни обещали, че ще ни обичат вечно. Никой не е виновен, че се е самозаблуждавал или, че ни е излъгал. Това е камък в неговата градина. Ние може чисто и просто да бъдем щастливи, че там, по онова време, сме предизвикали нещо у някой.
Научих, че любов без общи интереси не съществува. Както и че за никой няма идеална половинка. Има просто точен момент. С всеки ден някой от нас се променят, други обаче остават същите. Така че в онзи специален момент, ние сме били точните за точния човек. И никога не бива да се съмняваме в това.
Научих, че не трябва да съдим за нищо другите хора. Няма да ни помогне с нищо, повярвайте.
Научих, че никога няма да намерим човек, който да ни обича по начина, по който ние бихме искали. Единственият резонен избор е ние да се обичаме. Сложно е, но го разгледайте като възвръщаема инвестиция.
Научих, че мъката по близък никога не минава напълно. И че изобщо не трябва да тушираме нито една мъка. Просто трябва да дишаме и да живеем за този човек. Както и да го караме да бъде горд с нас. Където и да е.
Научих, че една приятелка/приятел струва много повече, отколкото ние си мислим и че такъв човек се появява средно веднъж на 10 години. Така че трябва да ги подкрепяме и никога да не ги изоставяме.
Научих, че човек трябва да е благодарен за всичко, което му се случва в този живот. Хората, които се мислят за силни и парадират с това, в повечето случаи не биха могли да се изправят пред нито едно истинско предизвикателство. Хората с най-щастлив живот отстрани са най-нещастни и недоволни. Истински щастливите хора са тези, които имат живот, изпълнен с много радост и много тъга, тъй като те ценят и едното, и другото.
Научих, че щастието е поредица от потребности. Когато задоволиш едната до достатъчно голяма степен, изпитваш щастие, докато не се появи следващата потребност. Валидно е за почти всички човешки същества, затова не се притеснявайте, че не е перманентно състояние при вас.
Научих, че да прощаваш на другите означава да простиш на себе си. Научих, че когато мразим някой, който ни обича, всъщност мразим себе си. Научих, че едно от най-хубавите неща, които може да постигне един човек, е да обича себе си.
Коя съм аз ли? Аз съм онази с триполярното разстройство. Аз съм тази, в която живеят няколко същества, които са в постоянна война едно с друго. Докато едното пее "Светът е хубав, светът е чудесен", другото го удря с парен чук по главата, казвайки му, че не става за нищо. Аз съм онази, която се сравнява с другите, която се сърди на тези, които са спрели да я обичат.
Аз съм тази, която мисли, че има идеална половинка за всеки, и съм тази, която съди другите хора. Аз съм тази, която иска да намери човека, който да я обича по начина, по който иска тя. Аз съм тази, която постоянно страда и не оценява приятелите си, която е неблагодарна за хубавите неща и никога не е щастлива. Аз съм тази, която не прощава на себе си. Или може би не съм?
Има ли някакво значение, ако не си едната крайност - никога няма да разбереш мъдростта на другата крайност. Все пак аз бях тази, която се поучи от всичко това. А вие кои сте?
С обич, Живота.
Автор: Дияна Антова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
