Алексей Бъчев
Здравейте,
В рамките на седмица прочетох две от книгите на Ивинела Самуилова и започнах трета, а имам и още две.
Малко съм объркана, защото езикът на който пише г-жа Самуилова е на по-високо равнище и когато чета не разбирам някои неща.
Не мога да вкарам и хумор. Тази част от живота ми отдавна я няма. Много бих искала да ме посъветвате какво да направя или да променя. Проблемите ми са много.
И всъщност аз сама си ги създавам, защото си втълпявам много, доверчива съм, избухлива, нервна, чувствителна. Снощи дори плаках доста, защото днес е първият ден от ваканцията ми, а няма какво да правя. Искам работа, искам движение и контакти. Имах приятел, но той много ме ревнува и е 9 години по-голям от мен.
Аз съм на 17. Преди две години и половина почти загубих баща си. Оттогава животът ми се преобърна, сринах се. В началото си помислих: ще излизам и ще общувам с хора, защото аз съм бедно момиче от село и съм работила на нивата от първи клас, постоянно съм обикаляла по пазари и борси с тате. С една дума животът ми не беше скучен, но аз бях дете и си исках своето. Да си играя, да се забавлявам, да излизам.
В един момент започнах да излизам. От стеснително, притеснително и неконтактно момиче, изведнъж се сблъсках с реалността и се промених за дни. Станах общителна, но още свенлива, завързвам бързо контакт с всякакъв тип хора, но срамът ми тежи. Не мога да се отпусна, не мога да говоря, не се изразявам добре.
Трябва ми нещо, което да ме съвземе, ходя и на психолог, но не ми помага. Страх ме е от смъртта! Много ми е дълга историята, това е само началото. Благодаря ви много предварително, ако все пак намерите време и за моите глупости.
Поздрави!
Здравейте, мило момиче,
Искам веднага да ви уверя, че вие сте един чудесен млад човек. Способността на тази възраст да обръщате поглед навътре към себе си, а не само да гледате навън, заслужава адмирации.
Веднага бих ви посъветвал да продължите в тази посока – да се изследвате, да изграждате себе си отвътре, да създавате именно тези вътрешни опори, които са истински надеждните. Външните опори, които търсите, също имат своето значение, но то е второстепенно. А и те, за разлика от вътрешните, лесно рухват.
Направете така, че когато излизате в отпуска, да не се притеснявате от факта, че няма с кого и къде да отидете, за да прекарате интересно. Използвайте тези моменти като възможност да се научите да бъдете сама на себе си добра и интересна компания.
Когато постигнете това, ще установите, че и външните ви контакти ще станат по-добри и по-стойностни.
Развивайте себе си. Надскачайте се. Нищо, че не разбирате всичко – четете, и то много. Книгите на Ивинела са чудесен избор! Подбирайте стойностна литература. Гледайте и филми, особено комедии. Те ще ви помогнат да видите „в кадър” смешното в живота, като ви го покажат в реална ситуация и така ще може да го преоткриете.
Искам да ви уверя и още нещо. Това, че сте израснали на село, че сте работили и сте имали истинска връзка със земята и с друг тип хора, е вероятно най-хубавото, което е могло да ви се случи.
Ценете, пазете и се гордейте с този опит. В него няма нищо срамно – напротив, той е много стойностен! Светът, който ви се струва привлекателен сега и който се представя за „нормален” – този, към който се стремите, за да станете „като другите”, е всъщност по-скоро бутафорен. Често той е само лъскава опаковка с глупаво съдържание.
Манипулира и подвежда, като създава фалшиви представи, идеали и ценности. В тази връзка ви препоръчвам горещо и новата книга на Ивинела Самуилова „Бабо, разкажи ми спомен”, която се очаква скоро да бъде издадена.
Конкретно за проблемите, които сте загатнала, мога да ви предложа следното. Изберете си нещо, което да ползвате като микрофон – може да е бутилка, вилица или каквото и да било, което ви харесва. Когато чуете или прочетете нещо хубаво, вземете „микрофона”, качете се на един стол и го изрецитирайте ведро на висок глас, сякаш е ваша собствена мъдра мисъл, която бихте искали да споделите с другите.
Когато пък ви налегнат лоши мисли, хванете маркуча на прахосмукачката, включете я и изречете неприятните неща и страхове, за да бъдат засмукани като боклук. Играйте на тази игра, докато се наситите.
Животът ви е пред вас и е много важно какво ще изберете за ориентири как да го живеете.
Поздрави, Алексей
Припомнете си още:
Превърнах се в недоволно чудовище
Искам съпругът ми да промени мисленето си
Дали е правилно да се смея в болестта си?
Думата, която най-добре ме описва, е... скучна
Съпругът ми почина и много ми липсва
