Като дете израснало в зората на прехода, бях доста запален по спорта. Всъщност, всички мои връстници бяха. И независимо, че поради различни причини нямахме възможността да се радваме на красивите и удобни маркови екипировки, всички ние спортувахме активно.
Бяха мирни времена. Спокойни времена. Бяха времената на Майкъл Джордън и неговия "Чикаго Булс".
Въпреки оскъдния поток от информация, достигащ от Америка до мъничката ни страна, всички живо се интересувахме от случващото се в Националната Баскетболна Асоциация. Следяхме вестникарските колонки за резултатите от мачовете, а когато станеше вторник се редяхме пред телевизорите да гледаме тридесет минутното предаване NBA Action, съдържащо сбит репортаж от най-добрите изпълнения на баскетболистите през изминалата седмица.
Разбира се, след това се опитвахме да повторим изпълненията на професионалистите на коша в училищния двор. Опитвахме се да повтаряме техните движения, опитвахме се да бъдем като тях.
Без да го осъзнаваме тогава, баскетболът изгради у нас характер. Помогна ни да бъдем по-дисциплинирани и по-уверени в способностите си. Научи ни на уважение и ни показа, че никога не трябва да се предаваме.
Да, такива си останахме и до днес – уверени и непримирими.
Повече от едно десетилетие е изминало от тогава. Икономическите проблеми в страната до известна степен се избистриха. Потокът от информация е зашеметителен, а красивата и удобна маркова екипировка вече е достъпна за всеки.
Само че площадките са празни...
Училищните дворове пустеят, а ръждясалите рингове висят от прогнилите дървени табла и си спомнят за славните и епични битки в миналото.
Вече много малко се говори за Националната Баскетболна Асоциация.
Децата не следят какво се случва там. Не повтарят движенията на играчите и не се опитват да бъдат като тях.
Може би си имат други занимания и интереси. Може би си имат своите проблеми и грижи.
А може би имат нужда някой да им разкрие величието на лигата.
Хора казват, че ако човек не е посадил поне едно дърво през живота си, все едно не е живял.
Точно в тази връзка ще се опитам да посадя у хората любов към играта, която обичам и ако успея да заразя поне един човек с моята страст, то със сигурност няма да съм живял напразно.
Автор: Деян Калайджиев
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
