Може би този въпрос не ви занимава всеки ден, но пък сега, след като прочетохте заглавието, кажете ни - не искате ли да узнаете наистина от къде идват имената на музикалните ноти?
Защо музикалните ноти всъщност съществуват? Днес безброй концерти, опери, сонати и всякакъв друг вид музикални произведения се свирят от милиони музиканти по цял свят благодарение на един човек.
Гуидо д’Арецо (990–1050) е онзи, чийто уникален ум сътворява музикалните ноти. Той не измисля просто седем знака, чрез които да координираме слуха си, а създава цяла нова азбука на звуковете.
Гуидо Д’Арецо е италиански музиколог, сред най-големите музикални теоретици на Средновековието.
Той е считан за основоположник на съвременната музикална западна нотация (петолинието), с която заменя невмената нотация. Неговият труд „Micrologus“ е вторият по разпространение трактат по музика през Средновековието.
Роден в Италия, той получава образованието си в бенедиктинския манастир в Помпоза, близо до Ферара. Според скорошно проучване трактът„Micrologus“ е датиран от 1025 или 1026 година. Рождената му дата се предполага, че е около 991 или 992 година, тъй като Гуидо посочва в писмо, че е на тридесет и четири години, когато съставя своя труд.
Докато е в манастира в Помпоза, д’Арецо забелязва трудността, която певците изпитват при запомнянето на Грегорианските песнопения. Тогава измисля метод, с помощта на който да накара певците да заучават нови песнопения за по-кратко време. Бързо става известен и в други части на Италия. Това обаче поражда завист сред другите монаси и около 1025 година той се премества в Арецо, за да обучава певците от катедралата в града.
По време на пребиваването си в Арецо, Гуидо въвежда праобразеца на петолинието – четири успоредни линии, всяка от които съответства на определен тон, отбелязан в началото ѝ с буква. Върху линиите и между тях поставя невмите, които вече много по-точно посочват височината на тоновете.
С течение на времето невмите се трансформират в квадратни ноти, които впоследствие придобиват днешната си овална форма. В теоретичната си дейност Гуидо винаги се ръководел от практическите нужди на музикантите. За най-лесно запомняне на мелодията той въвежда последователността от шест степени (хексакорд) и обозначава всяка една от тях със сричка.
Сричките ut, re, mi, fa, sol, la, са взети от началните срички от първите шест стиха на химна за св. Йоан Кръстител, в който певците молят да бъдат предпазени гласовете им:
UT queant laxis
REsonare fibris
MIra gestorum
FAmuli tuorum
SOLve polluti
LAbii reatum
Sancte Ioannes.
Говорим си за...
Използвайки началните срички на фразите от религиозния химн, на основата на шестстепенен звукоред (хексахорд) д'Арецо създава система за пеене, въвеждайки слогови наименования на тоновите височини.
Преведен от латински текстът на химна гласи:
Ut queant laxis За да могат
Resonare fibris свободно да възпяват, трептейки,
Mira gestorum чудесата на делата ти
Famuli tuorum твоите слуги
Solve poluti отмахни всички (греховни) петна
Labii reatum от нечистите им устни
Sancte Joannes! Свети Йоане!
Най-вероятната причина за подмяната на Гвидовата сричка ut със сричката „до” е търсенето на по-удобна за вокализиране сричка. В края на XVI век звукоредът става седемстепенен – хептахорд, с което се реализира пълната диатоника. Прибавената VII степен получава слоговото название „си”, което произлиза от началните букви в името на Йоан Кръстител (Sancte Joannes).
Още интересни статии, които да прочетете:
