Любовта е най-великото чувство в света, за нея е казано, написано, изпято много. Но тя е най-силна и най-истинска, която е преживяна лично, когато е изпитана, изстрадана, спечелена.

Любовта идва като присъда - безкомпромисна, финална, решителна. Тя оставя своя отпечатък върху нас, жигосва ни с невидима следа, която се помни и боли дълго време.

Днес ще оставим на вечната Блага Димитрова да ни поговори за любов:

***

Има хора - по рождение, 
до живот и без помилване 
на челото им впечатано 
с огнения знак: Осъдени 
на любов.

Неспасяеми, обречени 
дълго-дълго преди срещата - 
да я търсят те навсякъде, 
да я създадат от себе си 
сам-сами.

Слепешком любов обсебваща 
без взаимност, без условие, 
или към идея щурава 
без надежда, без постигане - 
все едно.

Още от далеч усещам ги 
по какво и как не зная, но 
странно някакво изтръпване 
искром прекосява въздуха 
покрай тях.

Все вървят към остри срутове 
и назад не свръщат никога, 
и не се боят, че смешни са, 
непрактични и захласнати, 
а след тях ехтят оковите 
като химн.

И ни грабва изневидело 
спомен ли, тъга ли виеща: 
ах, нали и ние някога 
бяхме уж до гроб осъдени 
на любов?

***