Времето на отпуските започна. София разреди трафика, а по морето тепърва ще става все по-натоварено от хора. Загасете телевизора, почивайте активно!
Някак все по-трудно се навивам да хвана пътя към родното крайбрежие.
Необоснована скъпотия, детска глъч, мръсна вода и диалектен говор – все неща, които ме мотивират да избера планината, където туристите (не знам по каква причина) винаги поздравяват. Не казвам, че няма да стигна до Бургас и морето. Все пак чарът на морската шир е несравним.
Какво е нужно за един такъв компромис? Верни другари, няколко книги и стик „Аутан“.
Ненавиждам комарите, те буквално ме изваждат от равновесие.
Уютна е представата, че вечер ще си приготвяме салатата, ще изпием по една-две ледени ракии и ще си бърборим сладко, отправили взор към хоризонта... Романтика! Винаги ми се услажда повече храната, която сме приготвили лично, отколкото онази, която сервират в тарелка и с пластмасови прибори.
Не познавам по-голямо удоволствие от това да се излегнеш на мекия шезлонг с книга в ръка. Под чадъра, разбира се.
Отдавна осъзнах, че да излагаш тялото си на пряка слънчева светлина в продължение на часове е пълна глупост. С времето поумняваме, но това не е застраховка, че ще престанем да вършим и глупости.
Фицджералд, Хемингуей, Саган, Моъм, Капоти... Да разлистваш страница след страница, да четеш абзац след абзац и да затваряш за малко очи, когато попаднеш на мисъл, сякаш написана от теб самия – възторг, който те кара да богохулстваш!
След подобен момент децата не изглеждат толкова изнервящи, чалгата пуска гърлото ти и единственото, което ти се иска ТОЧНО СЕГА е една студена бира. В стъклена бутилка.
Книгата е моят начин да прекарам добре навсякъде. Моите приятели само подсилват усещането за хармония.
Между нас трябва да има теми на разговор, а най-добрите идват сами след прочитането на някоя друга страница.
Докато пиша тези редове, вече знам че няма как да не стигна до нашето море, макар да предпочитам плажовете на Гърция.
Защото и тук морето има своята красота. Тя се разбира по-добре след прочита на няколко страници и едно „здравей“ от случаен минувач по плажа – както правят хората в планината...
Прочетете още от Добромир Банев в Edna.bg:
Естественото мълчание, което делим...
Спрете да се пренебрегвате, заобичайте себе си
