Онази другата пандемия, за която не обичаме да говорим

21.03.2020 11:55

Споделяме с вас текста за Glamour на Селесте Хедли, журналист, радиоводещ и автор на бестселъри. Материалът е публикуван със съкращения.

Съвременното ни общество е в по-добра позиция да се справи с една пандемия и в същото време по-неподготвено от всякога. Не става въпрос за медицинските процедури, тестовете и хоспитализацията, които безспорно са от съществена важност. Тук говорим за човешките заимоотношения.

През 2020-та сме по-самотни и изолирани от всеки друг момент от човешката история. До известна степен е много по-лесно да останем под карантина. Имаме технологичната възможност да работим от вкъщи, без това да повлияе на кариерата ни. Можем да поръчваме по интернет всичко, от което се нуждаем, и дори да се консултираме с личния ни лекар чрез социалните мрежи.

Изолацията ни прави по-уязвими.

Когато светът е изправен пред криза, хората имат нужда един от друг, за да оцелеят. Основният принцип на нашето оцеляване е отборният дух. Може и да сме по-бавни от другите видове, да нямаме защитна окраска, но знаeм как да комуникираме помежду си по-добре от всички останали живи същества на тази планета. Когато сме изправени пред трудности, ги преодоляваме заедно.

Обществото ни става все по-ангажирано, по-асоциално и по-самотно. Според редица проучвания социалната изолация нараства двойно от 90-те години насам и може да бъде смъртоносна. Чувството за самота увеличава риска от ранна смърт с 25-30%.

От гледна точка на комуникацията днес сме по-свързани от всякога. Ако не можем да открием някого по имейл, можем да му изпратим съобщение. Ако наистина е спешно, можем да го потърсим по телефона. Разбира се, социалните мрежи също са опция. Но ако един "лайк" удовлетворява потребността ни за социализация, всички бихме усетили силно чувство за принадлежност към голям колектив. Е, нещата не се случват точно по този начин.

Част от проблема е, че ние избягваме да изрязаваме основните ни човешки преживявания, защото са "неефективни" - скука, дълги телефонни разговори, членство в клуб, хобита. Гледаме с умиление на анахронизмите от миналото, когато хората имаха повече време да практикуват любимите си занимания. Но не е ли по-логично нашите предци да са разполагали с по-малко време от нас? Все пак имаме микрофълнови печки, миялни, аларми за събуждане и интернет!

Ако пресметнем колко време ни спестяват съвременните технологии, не трябва ли да разполагаме с достатъчно време, за да правим всичко, което обичаме?

Дълбокото, истинско общуване е възможно дори по време на криза.

Мозъците и телата ни черпят редица позитиви от пълноценното общуване. Изследванията показват, че активният социален живот значително намалява риска от инфаркт. Хората, които се чувстват добре в обкръжението си, живеят по-дълго, изпитват по-малко стрес и са по-склонни да твърдят, че животът им е пълноценен.

Самотата е предупреждение на мозъка ни. Това е нашият биологичен светлинен индикатор за нарушен баланс. Усамотението не е нещо непременно лошо, в някои случаи е дори необходимо. Но социалната изолация, в която сме поставени днес, е изтощителна и опасна. Пълноценното общуване е горивото, което поддържа когнитивния ни емоционален двигател.

Не игнорирайте червената предупредителна лампичка, нуждаем се един от друг. Следващия път, когато тя светне, затворете лаптопа си и се обадете на ваш близък. Разбира се, сега не е времето за забавления на открито и пряк физически контакт, но можем да си помечтаем за всички онези прекрасни неща, които искаме да преживеем. Започнете конферентен разговор с колегите ви, поканете роднините си на видео чат, изпратете снимка на любимия си човек.