Всеки има право на избор, а изборът е онова, което сме ние. В живота аргументи „за” и „против” винаги има. Кой аргумент ще надделее, зависи от разума и чувствата. Джейн Остин вече е написала роман по този въпрос, така че по пътя към пълното удовлетворение щастието е в наши ръце.
Опознаваме света с помощта на различни средства. Опитът ни прави мъдри, но това не означава автоматично, че постъпваме правилно. Важно е да не нараняваме хората, които срещаме. Поне не трябва да е съзнателно, ако това все пак се случи.
Не можеш да бъдеш щастлив, ако тъгата е състояние на хората, които обичаш.
Изборът да бъдеш себе си само изглежда лесен. Човек се опознава чрез местата и хората, които среща. Ако трябва да избера между таксито и товарния влак, аз бих избрал влака. Не защото съм подвластен на идеята за някаква старомодна романтика, а защото той не спира на нито една гара, преди да достигне местоназначението си. В таксито винаги рискуваш шофьорът да те засипе с куп излишна информация. Напразното говорене убива бавно и мъчително.
Да пътуваш и да опознаваш света – това е най-сигурният начин да вървиш към себе си. Огледалото отразява черти на лицето, които сме придобили по време на малките си пътешествия. Хубавото е, че повечето бръчици са от любов. Някои – защото са били споделени, други – защото не е имало с кого да споделим. Но така или иначе любовта е онази, с която ни бележи опитът.
Изборът да бъдеш себе си непременно зависи от друг.
Обикновено в живота си допускаме хора, които отиват на собствената ни природа. Приятелският кръг до голяма степен дава представа що за човеци сме самите ние. Докато пътуваме, за да опознаем света, понякога сякаш срещаме изгубените си половини и това усещане за цялост ни кара да бъдем по-спокойни и по-радостни. Затова когато се поглеждаме в огледало, собственото ни отражение гледа и с нечии чужди очи.
На пръв поглед борбата между разума и чувствата е неспирна, но всъщност те не могат едно без друго. Именно това противоречие ни прави човешки същества. Често разумът, на пръв поглед, пречи да бъдем щастливи, докато истинската пречка за това са чувствата, които биха могли да съсипят живота ни. Или обратното.
Умът и сърцето срещат еднакви предизвикателства. Изборът с кое от тях да ги преодолеем ни превръща в това, което сме. Защото разумът и чувствата са съперници, които могат да празнуват заедно всяка наша победа.
С всеки ден ние опознаваме не само света около себе си. Всяка секунда ние чувстваме и разсъждаваме и дори водим диалог със собствените си личности, без да си даваме сметка за това. Равновесната точка съществува. Научим ли се да черпим положителното от едното и от другото, ние със сигурност ще сме доволни от избора, който ще трябва да направим в бъдеще.
Хоризонтът на добрите намерения е безкраен, да бъдем добри - зависи от погледа, който срещаме в огледалото.
Очите никога не лъжат.
* * *
Прочети още от Добромир Банев в Edna.bg:
Старите неща остават винаги ценни