Никога не е късно за отчаяние, никога не е рано за възторга. Животът си върви, без да задава въпроси. Ние сме тези, които питаме. По някаква странна причина излишната любознателност в нас убива ентусиазма и хвърля дебела сянка върху радостта.
Не задавай въпроси, ако не вече не знаеш отговорите. Един въпрос служи, за да подчертае истината, чиято обективност обикновено не зависи от нашите благородни намерения.
Не е тайна, че любимите теми са тези, свързани с времето, домашните любимци и готвенето. Шаблоните оцветяват живота, рутината е тази, която ни кара да се чувстваме живи – начинът, по който пием кафето си сутрин; начинът, по който взимаме душ; точния час, в който се качваме на метрото, за да стигнем навреме от точка А до точка Б.
Всичко друго е в ръцете на въображението.
Обичат ли те, не питай защо. Тръгват ли си от теб, не искай да знаеш причината. Комфорът ни често зависи от неяснотата. Тя е за предпочитане пред отговор, който ще те извади от приятния покой на „тук“ и „сега“. Съществуваме в свят на противоречия, затова често онова, което сме приели за даденост, прави животът ни повече от поносим.
За останалото се иска сила, на каквато не всеки е способен.
Любовта е най-голямото клише, към която се стремим и насън, и наяве. По стечение на обстоятелствата именно това ни отличава от останалите живи същества.
Нищо не е като в романите, нито е като по филмите. Или поне така си мислим. Често чуждите истории ни се струват по-вълнуващи. Какви са хората зад светещия прозорец отсреща? Карат ли се? Как правят любов? Въпроси, които те със сигурност си задават, докато гледат втренчено към нашите прозорци... Да преживяваме дните и нощите в подобни главоблъсканици е не просто загуба на време, а сигурен начин да избегнем красотата на самия живот.
Никой от нас не е застрахован от онова, което може да се случи. Каквото е писано, ще стане – това не подлежи на съмнение. И не защото сме подвластни на капризите на съдбата. Просто извън рутината всичко е непредсказуемо, макар и обяснимо.
Отговорите идват сами с течение на годините, които оставяме зад гърба си. Единствено нашият опит е важен. Дава ни се колкото можем да понесем – и когато срещаме любовта, и когато се сбогуваме с нея.
Животът ни е такъв, какъвто е. В това се състои неговото очарование.
С колко захар си пиете кафето?
