Барак Обама започва да пише своите президентски мемоари скоро след края на втория си президентски мандат. Седнал с лист хартия, химикалка и ясен план в съзнанието си, той иска да предостави честна равносметка на годините, в които заема президентския пост – не просто исторически доклад за ключовите събития, случили се по време на управлението му, и важните личности, с които е общувал, но и отражение на някои политически, икономически и културни процеси, помогнали за идентифициране на предизвикателствата пред неговата администрация и решенията, които взема с екипа си.

Целта му е и да създаде у читателите ясна представа какво е да си президент на Съединените щати; да ни напомни, че въпреки цялата власт и помпозност президентството си остава просто работа и мъжете и жените, работещи в Белия дом, изпитват ежедневно същата смесица от удовлетворение, разочарование, търкания в службата, неуспехи и малки победи като всичките им други съграждани. Обама разказва на читателите и една по-лична история, която би могла да вдъхнови младите, обмислящи да се посветят на обществена работа, защото съзнава, че собствената му политическа кариера всъщност започва „с търсене на място, където да се впиша, на начин да обясня различните страни на смесения си произход и как след като се свързах с нещо по-голямо от самия мен, в крайна сметка имах шанса да намеря общност и цел в живота“.

Снимка: СофтПрес

Сега, в „Обетована земя“, дългоочаквания първи том от своите президентски мемоари, Обама разказва своята невероятна одисея – от млад мъж, който търси идентичността си, до лидер на свободния свят и описва в изумително лични детайли както своето политическо образование, така и ключовите моменти от историческия си първи мандат като президент – време на драматични трансформации и смут.

Доказвайки своя писателски талант, той повежда читателите на завладяващо пътуване от най-ранните си полити­чески амбиции, през решителната победа на първичните избори в Айова, която показва силата на обществения активизъм, до повратната нощ на 4 ноември 2008 г., когато е избран за 44-ти президент на САЩ и се превръща в първия афроамериканец на най-високата позиция в държавата. Изкусно смесвайки личния елемент и политиката, той повдига завесата и разкрива своя опит в Овалния кабинет, преплита пътя на собствения си живот с пътя на демокрацията, за да ни напомни, че „при всичките ни различия ние сме свързани като народ и че заедно, с добра воля, можем да намерим път към по-добро бъдеще“.

Разделена на седем части – от „Облогът“ до „Висш пилотаж“, „Обетована земя“ е и драматичната история на един мъж, който се изправя срещу историята, за вярата на обществения организатор, подложена на тест на световната сцена. Обама откровено описва тънкия баланс при кандидатирането му за президент като афроамериканец, едновременно понесъл очакванията за „надежда и промяна“ и изправен пред сблъсък с морални предизвикателства при вземането на решения с огромен залог. Разказва честно за силите, които се надигат срещу него зад граница и у дома, говори открито за това как животът в Белия дом засяга съпругата му Мишел и техните дъщери.

Не подминава и самотата, която носи най-високият пост, и колко дълбоко се отпечатва в него всяко взето решение, особено решенията, които засягат живота на милиони американци. Разкрива без страх своите лични съмнения и разочарования от живота на политическата арена, на която непрекъснато се водят борби и се разгаря все по-горчиво състезание между две различни лица на Америка, но въпреки всичко остави завинаги емоционално свързан с оптимизма и идеализма на младото си Аз и не се отклонява от твърдата вяра, че във великия и продължаващ Амери­кански експеримент прогресът винаги е възможен.

Размишлявайки върху президентския си мандат, той предлага единствено по рода си изследване на президентската власт – едновременно всеобхватна, но и ограничена, както и уникален поглед отвътре към динамиката на американската политика и международната дипломация, включително ролята на Америка на световната сцена. Кани читателите в Овалния кабинет и в Залата за извънредни ситуации в Белия дом, води ги до Москва, Кайро, Пекин и отвъд. Научаваме мислите му, докато съставя своя кабинет, докато се бори с глобалната финансова криза, предприема мерки срещу Владимир Путин, преодолява непреодолимите пречки, за да осигури прокарването на нов закон за здравеопазването, сблъсква се с генерали по въпроса за стратегията в Афганистан, започва реформа на Уолстрийт, реагира на разрушителната експлозия на нефтената платформа „Дийпуотър Хърайзън“ и разрешава операция „Копието на Нептун“, която води до смъртта на Осама бин Ладен.

„Обетована земя“ съдържа трудните уроци, научени от Обама за политическото и гражданско лидерство – че освен това да изпълняваш добре обмислена политика са важни и познаването на обичаите и ритуалите; важни са символите и протоколът; важен е езикът на тялото; че не можеш да делегираш спазването на морала; че е важно да питаш служителите си за това какво може да се направи по-добре; че никога няма да си в състояние да задоволиш всички заинтересовани страни; че понякога най-важната работа, която вършиш, е до голяма степен невидима, защото е свързана с това да предотвратиш задаваща се катастрофа, и че независимо колко трудно е изкачването – трябва да опиташ. Вероятно една от най-вдъхновяващите мисли, която Обама споделя в книгата, е, че както д-р Мартин Лутър Кинг казва в известната си реч по време на похода към Вашингтон през 1962 г.: „Не можем да вървим сами“. Обама вярва, че демокрацията е нещо, което активно създаваме заедно, а не нещо, което получаваме наготово. Че като граждани можем да сме силни, ако сме обединени.

Забележително литературно постижение, което вдъхва живот на историята, „Обетована земя“ отправя покана към всичко нас – и особено към младите хора – „отново да преобразим света и да създадем, чрез усилен труд, решителност и голяма доза въображение, една Америка, която най-сетне е вярна на всичко най-добро в нас“. Както пише президентът Обама: „Във време, когато Америка преминава през толкова мащабни сътресения, книгата предлага моите мисли за това как бихме могли да излекуваме разделенията в нашата страна, за да продължим напред и да направим така, че демокрацията ни да е валидна за всички –  задача, която не зависи еднолично от никой президент, а зависи от всички нас като ангажирани граждани“.