Едно, две, три, четири, пет, шест... започна се! Всяка година по това време умират надеждите ми, че в България може да се проведат абитуриентки балове без да ми бъдат агресивно натрапвани от празнуващите ученици. Същите крещят ентусиазирано и безсмислено числата от едно до дванадесет сякаш 24 май не е ден не на буквите, а на числата. Като се замислим каква е образователната система в училищата, много е вероятно това да е едиственото нещо, което абитуриентите са научили в часовете по математика.

Въпреки задоволителните им знания по математика, така и не се научиха да си правят сметка какво говорят, как да се държат и с какво е удачно да се обличат по време на празника.

Опитвам се да разсъждавам с разбиране относно действията на абитуриентите, но наистина не мога да приема този ориенталска кич, повлиян сякаш от перверзно модно течение в проституцията. Буквално на човек му се замайва главата от тази безвкусица и просташко парадиране. Едва ли поетът е говорил за подобен световъртеж, когато е казал, че женската красота може да бъде главозамайваща.

Забелязал съм обаче, че всички обвиняваме абитуриентите за неприемливия от нас начин на отбелязване на училищното завършване. Някой задавал ли си е въпроса защо родители им са допуснали това? Та нали старото поколение трябва да бъде коректив на новото? Защо се допусна нещата да излязат от границите не само на благоприличието, но и на каквото и да е приличие?

Хората изпитват дискомфорт, когато разберат, че изостават от съвременните разбирания за нещо и в общи линии са склонни да премълчават собственото си мнение, когато допускат, че то е противоположно на мнението на мнозинството. Ние непрекъснато наблюдаваме заобикалящата ни среда и реагираме според това, което надделява в нея. Когато човек установи, че неговото мнение губи почва, той е склонен да изпадне в мълчание. Появява се една измама за действителните отношения между мнозинството и малцинството: мнозинството говори на висок глас и така то изглежда по-силно отколкото е в действителност.

Случаят с абитуриентите е доказателство за това. В стремеж да не останат социално изолирани, новото поколение и родителите не само премълчават своето мнение, но в стремеж да не бъдат изолирани от околните, приемат безкритично и с отворени обятия всяка пошлост, налагана от мнозинството. А специално родителите на абитуриентите изтъкват тези си виждания като положителна черта, считайки се за модерно мислещи и адекватни на съвременните тенденции, без дори да подозират, че допускат една сериозна грешка.

В крайна сметка излиза, че младите поколения са жертва на своите родители, а родителите са жертва на своето време.

Скъпи абитуриенти, от сърце ви желая да прекарате един незабравим празник, изпълнен с много положителни емоции! Направете много снимки и клипове от вечерта, с които да съхраните най- хубавите моменти. Силно се надявам, че само след няколко години ще се срамувате от тях и това ще бъде стимул, да не възпитавате децата си в духа на това, което е изписано по рекламите и магазините, а според това, което ви подсказват умът и сърцето.