Паркираме автомобила в подножието на Мадарския конник. Прехвърлям в главата си легендите, които съм чела за него.
Че е първообразът на свети Георги, че е хан Тервел или беше Омуртаг, че може би изобразява жена, защото като че ли е конникът е седнал странично...
Изваждам монети от джоба си, за да платим входа, и конникът е там, в шепата ми. Чувствам се малко странно, че се вълнувам толкова, но ми се случва всеки път, когато съм в основата на стар български монумент. Ние наистина рядко се осъзнаваме в пълнота какво значи 1300 години непрекъсната история на България...
Служителят на касата ни посъветва да минем по десните стълби – полегати и по-удобни за семейство с малки деца като нас. Така първо щяхме да се насладим на каменното светилище, а след това на Мадарския конник.
Послушахме го и не сгрешихме, разходката беше истински приятна и не затрудни дори 3-годишната ни дъщеря.
Отдъхнах си, когато видях, че всичко е добре поддържано. Имаше добавени нови парапети на по-опасните места, кошчета за отпадъци и ясни надписи, които разказваха за живота на древните хора, приели за дом тези страховито надвиснали скали.
Зад нас възрастна двойка също се възхищаваше на забележителностите. „Виж, каза мъжът на съпругата си, това е от кампанията „Ние обичаме България“, в която и ние участвахме.
„Така е, усмихна се жената, и ние сме помогнали това тук да се опази“.
Всъщност става дума за кампанията на BILLA, която спомага за модернизирането и облагородяване на национално-историко археологически резерват Мадара.
След като продължихме към Мадарския конник, нови факти ми нахлуха в главата. Заради професията си много повече чета, отколкото да пътувам, та не страдам от липса на всякаква информация. „Мадараският конник се руши“, „Конникът избледнява“ и още страшни заглавия помнех.
Смайването ми беше голямо, когато видях добре поддържаната площадка, навесът и пейките, на които можехме да седим колкото си искахме докато се опитваме да разгадаем тайната на издълбаната високо в скалите фигура.
Във всеки от нас има частица от майсторите, които са го направили. В подножието на тази фигура са изгрявали и залязвали първото, второто и третото българско царство. Конникът е свидетел и на сегашните ни дребнави вълнения, бледа сянка на героичното ни минало.
Но не само миналото е важно. Важно е и какво ние, настоящите обитатели на тези прастари земи, правим, за да продължи славната българска история. За щастие, днес геройствата не са свързани с битки и мечове, а с желанието за градеж и съзидание.
Всеки от нас има силата да съхрани вече създаденото и да го предаде на следващите поколения.
България се нарежда в челните позиции на класациите по културно-историческо наследство в Европа и заема трето място сред различните видове туризъм, които промотира пред света. Това обаче поставя най-голямото предизвикателство пред нас, а именно съхраняването на националното богатство и прекрасните ни природни забележителности.
BILLA България застава зад каузата за опазване на културно-историческото наследство на страната, обединявайки хиляди хора в подкрепа на националните ни богатства. Доказателство за това е кампанията „Ние обичаме България“, която тази година стартира на 1 февруари 2020. Четвъртото издание на националната инициатива цели подсигуряването на финансова пoдкрепа за един от най-значимите паметници на културата, част от 100-те национални туристически обекта на България, а именно - Самуиловата крепост.
В рамките на месеца всеки може да дари 1 лв. на касите на магазини BILLA в цялата страна. На края на кампанията BILLA ще удвои събраната сума и всички средства ще бъдат използвани в подкрепа на обекта.
Инициативата „Ние обичаме България“ цели да даде повече гласност на проблемите, свързани с опазването на културно-историческото наследство на България, да напомни, че промяната към по-добро зависи от всички ни.
Колкото до чужбина, тя може да почака. В България имаме толкова още съкровища за откриване.
