Деница Димитрова
Миналата седмица ще запомня с един от малкото случаи, в които изпитах срам от това, че съм родена в България и избирам да живея тук. Колкото и редки да са тези моменти, толкова по-остри и запомнящи се остават.
Ако не сте били в пълна информационна изолация през последните няколко дни, сте разбрали, че билбордове от кампанията „Различни хора, равни права“ в подкрепа на ЛГБТИ обществото бяха вандализирани от граждани у нас и свалени след подаване на десетки оплаквания за това, че са неморални и развращават.
Щом изображения на двойка прегърнати мъже или жени предизвиква подобни реакции, не искам да си представям какво би се случило на двама души от един и същи пол, ако решат да застанат по този начин на улицата сред други хора.
Тук обаче идва аргументът, че нямало нужда от подобни демонстрации, понеже хората нe се интересуват от това кой с кого си ляга. Натрапването на хомосексуалността било онова, което дразни – точно обаче възприемането на подобна акция като показност и афиширане доказва колко е необходима.
Докато бях студентка, веднъж проведох проучване на тема „Отношение на обществото към хомосексуалните в България“. И докато по-голяма част от запитаните бяха отговорили как нямат против да работят заедно с хора с нетрадиционна ориентация и считат себе си за толерантни, сред изводите накрая беше, че повече от половината анкетирани не искат да стават свидетели на прояви на чувства между хомосексуални на публични места.
Това обаче не е никаква толерантност – тя си проличава именно в това да бъдеш свидетел на нещо и да нямаш против него. Когато забележиш на улицата мъж и жена, държащи се за ръце, да преминеш покрай тях по същия начин и когато видиш двама мъже или две жени. Както и да обясниш по нормален начин на детето си как стоят нещата, за да не се превърне в хомофоб или страхуващ се за живота си хомосексуалист. А заливането на плакат с боя и призоваването за свалянето на плакати не само нарушава свободата на изразяване, но прилича повече на акция от Средновековието или на членове на Ку Клукс Клан.
Не мога да проумея как е възможно някои хора могат да смятат подобна кампания за развращаваща пропаганда, как уж авторитетен вестник публикува статия със заглавие „Джендърите атакуват“ (сякаш става дума за извънземна форма на живот, а думата дори не е използвана правилно), а български театрален режисьор я споделя на стената си във Facebook – не като възмущение срещу нея, а в подкрепа. Да не говорим за сравнения с педофилията, която според нечия брилянтна логика също както хомосексуалността може да се определи като „просто любов“ – само че първото е психическо отклонение и е криминализирано, за разлика от другото.
Че кампанията не е издържана по най-правилния начин (и например трябва да включва и разнополови двойки), само може да спорим, но е ясно, че нагласите в България няма как да се променят с билбордове. Докато обаче срещу подобни изображения се реагира по такъв начин, също е невъзможно да се предизвика промяна.
Но може би в точно това е смисълът на кампанията – да провокира и докаже колко грозно може да стане, когато се разбере, че проблемът не е в „демонстрациите“, а в комплексите и иррационалните човешки страхове. За онези, които се боят от конспирации, невежите, или тези, на които им липсва уравновесеност и стабилност, все нещо или някой – по-често различен от тях, ще бъде заплаха за тяхното бъдеще или ще пречи на комфорта им в настоящето.
А различните се показват не защото така е модерно, а тъй като в 21 век човечеството още не е осъзнало, че всеки от нас заслужава да получи равни права от закона. Бракът у нас според Конституцията все още е съюз, който се сключва между мъж и жена.
И който смята, че усилията трябва да се насочат само върху законодателни промени, се бърка – няма как да се постигне промяна на хартия, без тя да е дошла първо в съзнанието. Доказателството го изживяваме повече от 20 години.
А за да не живеят и децата ви по този начин след още толкова години, обяснете им как стоят нещата с човешките взаимоотношения и не минавайте от другата страна на улицата, нито им закривайте очите, ако видите подобен билборд или пък двойка като тази от него на живо. Това е просто нетърпимост. И едва ли искате да хората да се отнасят с нея към вашите деца или внуци, ако един ден те се окажат различните.
