Крeмена Димитрова
Няма да ви учуди изборът ми, той е предизвестен - „Чайка” на Чехов, режисирана от Явор Гърдев за новия театър Азарян в НДК – една очаквано добра комбинация.
Спектакъл, който не само обещава, той ви гарантира, че ще го харесате, или поне ще го пожелаете. За такъв сигурен хит не си струва дори да се инвестира в реклама, нито пък в печатане на програми, флайери, афиши. Старомодно.
Защото всички искат да гледат Явор Гърдев. Безспорната звезда на българския театър. Модерен, интелигентен, немрънкащ, с размах, с мащаб, с обем. Винаги смел, търсещ и опитващ се да се състезава със себе си.
В „Чайка”, обаче той някак не успява да се надскочи. Тук няма открития, няма шамар по закостенялото ви мислене, няма залепване за стола (то и столове няма, три часов спектакъл, който зрителите гледат, седнали върху възглавници направо на пода на амфитеатъра), няма спиране на дъха, и... ама това възможно ли е?
И все пак, гледаш и не изпускаш от очи случващото се пред очите ти, независимо колко "Чайки" досега си гледал, и гледал ли си въобще.
Непрекъснатото циркулиране на актьорите из цялото пространство на новия театър – театър арена, държи нащрек и будно вниманието на зрителя.
Хитър и умен ход, адекватни и изобретателни мизансцени, благодарение на безупречната сценография на Никола Тороманов.
Летният дом на Аркадина е черна дупка от концентрични кръгове , които заплашват да погълнат страстите на клетите чехови души, кой страдащ от нещастна любов, кой от неслучили се мечти. Един лабиринт от мъртви храсти, в който героите се изгубват, и няма изход за техните въжделения и чувства.
Визуално този спектакъл няма грешка! Дори само снимките на Яна Лозева вече ти хващат любопитството и изтръгват въздишка на възхита и трепетно предвкусване на голям естетически пир.
И, ето, идва дългоочакваният миг. Тихо, започва спектакълът! Празнично – чаша шампанско и тишина, която можеш да разрежеш с нож. Като ученичка, добре научила урока си – разказва всичко точно, без грешка, с ентусиазъм, но... без плам. Някак студено. Някак прекалено изработено.
Не, че актьорите не са добри, напротив – кастът е безспорния мечтан отбор от звезди, всеки с по една кошница изключителни роли до момента или със силни заявки за добро театрално бъдеще.
Снежина Петрова – кралицата на българския театър, като Аркадина; Захари Бахаров – една безспорна мечка (ако знете какво означава театралния жаргон) е, разбира се, Тригорин; Елена Телбис, момичето от плаката, красавица със специфичен чар е Нина Заречная; вечното момче Ованес Торосян е Коста Трепльов; Маша е Лилия Гелева, пробиваща си път в самостоятелна и умна кариера извън трупите на театрите; умореният котарак Михаил Мутафов, любим актьор на Явор Гърдев е Сорин; Владимир Пенев, който напоследък прилича безумно на Филип Сиймор Хофман, е носителят на най-силните и знакови реплики в пиесата д-р Дорн; вечният смешник Николай Урумов е комплексарят Шамраев ; Светлана Янчева е печално влюбената и отчаяно стремящата се към бягство Полина Андреевна и накрая босият пилигрим, учителят Медведенко – рицар на печалния образ в изпълнение на Христо Петков.
Уж всичко си е както трябва, имаме правилните съставки, опитен готвач, но гозбата – студена. И някак – малко нагарча.
Така си мислех, докато гледах първите три действия, и след това, като от нищото, всички нишки започнаха да се оплитат, напрежението да се покачва, и ето, магията дойде. Ето че пак напират сълзи и онази безпощадна сигурност, че влюбил си се веднъж, то е до гроб! Е, да, признавам си, аз съм чеховистка по убеждения и не мога да остана безпристрастна.
За този спектакъл ще има много спорове. Но едно е безспорно – всеки ще иска да се увери сам – харесва ли му или не му харесва. Защото всички обичат Явор Гърдев!
В същия коловоз се движи и спектакълът на Маргарита Младенова в Народен театър „Иван Вазов” по пиесата на Стефан Цанев „Процесът срещу богомилите”. Силен и провокативен текст, чудесен актьорски ансамбъл, атрактивна сценография (разбира се, на Никола Тороманов, гуруто на театралната визия), но ...някак не грабва. Стои интелектуално, тезисно, схематично, отстранено, като през рампа, като ехо.
Имах участта да гледам спектакъла, докато отпред се вихреше откриващ предизборната кампания концерт на една политическа партия. Дори няма значение коя е. Тъй както се казва в спектакъла, няма значeние кой е царят, той по презумпция е винаги прав.
И, все пак, залата в театъра пълна до горе, мирише на театър. И си е театър, но е сбъркал мястото. Ако беше поставен в камерното пространство на Сфумато или в някоя по-малка зала, където и да е, а не в пълната с клишета и натюрморти голяма сцена на Народния, „Процесът...” можеше и да успее да ни хване за гърлото.
Иначе прекрасен и неузнаваем Деян Донков! Той изпълнява ролята на Борил, царят който съди и иска да унищожи богомилите, както и всички останали царе след това, както и царят, властникът, цезарят изобщо.
Респектираща физическа партитура на образа! Карикатура в действие. След „Иванов” на Чехов, отново постановка на Маргарита Младенова, Деян Донков за пореден път успява да изведе и да фокусира спектакъла върху себе си. Помъдрял, узрял, натежал с мощ и можене.
Отново много силно изпълнение и на Христо Петков, който тук се превъплъщава в ролята на Презвитер Козма, противоречив и сложен образ, изграден с мисъл, нюанси и полутонове.
Неочаквана роля на Стефания Колева, възприемана като комедийна актриса, тук играе сляпата пророчица Авитох, със съвсем друга енергия, удържана в знаково слово и ограничени сценични жестове.
Този спектакъл е замислен като манифест, но уви звучи като оплакваческа песен. Не мога да се сдържа и за финал ще цитирам един текст от него, казва се Псалм на гнева:
„Боже на отмъщенията, Господи, Боже на отмъщенията, яви се! Докога нечестивите, Господи ще тържествуват? Докога ще произнасят говорения жестоки и ще хвалят всички, които правят беззаконие?”
Можете да гледате:
"Процесът срещу богомилите" – в Народния театър "Иван Вазов", на 15, 24 ноември;
"Чайка" - в театър "Aзарян" в НДК, на 16, 21, 25 ноември.
Прочетете още от Кремена Димитрова в Edna.bg:
Нещо ще се случи на жълтите павета...
В страната на чудесата: Да създаваш светове
