Знаете ли кое отличава любовта от всичко останало, което посажда животът? Тя може да покълне, да порасне и да разцъфне дори в най-неблагодатната почва. Единствено любовта има преимуществото да не се подчинява на законите на физиката и динамиката. При нея нещата се свеждат до малко химия, щипка магия и, разбира се, благоразположението ѝ към нас.
Някои смятат, че с времето чувствата овехтяват като спортни чорапи. Началото има край. След последната врата винаги остава един прозорец. Много от нас са готови да скочат през него, за да хукнат боси към любимия човек. И в това е чарът на тази пуста любов!
Често трябва да погледнем нагоре, за да видим дъното. Често се чувстваме на дъното, когато изведнъж цялото слънце цопва в очите ни, за да отрази синьото на небето. Ние сме оптимисти в бойните редици на любовта.
Водим любовните си войни, уверени че най-доброто все някога ще се случи. Въоръжени с метафори, спомени и надежди, ние се впускаме в битките, които единствено си струват. В тях не убиваме никого, освен – понякога – самите себе си.
Има такива, които гледат на религията като на лотария, макар това сравнение да подхожда в много по-голяма степен на любовта. Води сражения, за да победиш! Участвай активно в играта, за да попаднеш на талон, който ще ти донесе печалба. Търкаме билетчета с жълти стотинки и чакаме...
Няма любов, която да не си струва чакането. А и всички сме наясно, че Годо е просто персонаж от чужда драматургия.
Посеем ли любов, любов ще пожънем. Вероятно по тази причина един от известните класически литературни герои е спасител в ръжта, а друг се усеща истински жив, когато тя цъфти. Проза и поезия. И двете предполагат тишина, която има какво да ни разкаже.
Сравненията са братя и сестри на намерението да обичаме. Благосклонна ли е любовта към нас, винаги ще се намери кой да ни обича и да оценим този дар с неподправена благодарност.
На любовта се благодари!
Да помълчим за малко. Екотът от грубо захлопване на врата трае само миг. После наистина става тихо и възможностите, които прозорецът открива пред нас, си струват до една.
Навън е пролет. Тичайте. Някъде, може би на най-неподходящото място в света, расте любов, която е предназначена за вас. Тичайте. Събуйте чорапите и ги изхвърлете в кошчето за боклук.
Тичайте, докато вишните цъфтят, докато птиците пеят, а зеленото на тревата също се отразява чрез слънцето, цопнало в очите ви. Нямате нужда от фитнес. Просто тичайте боси, докато сърцето ви води напред. То винаги знае верния път.
Прочетете още от Добромир Банев в Edna.bg:
В деня на думата "благодаря" - за какво да (си) благодарим
Здравословният егоизъм да обичаш
