Кристина Дойчинова
„Преди всичко, имай търпение към себе си, защото ти си единственото ти препятствие.“
Нисаргадатта Махарадж
В един или друг период от живота всеки се е сблъсквал със социалния феномен на „цивилизованото“ общество - претоварен график. Събуждате се сутрин и буквално не знаете откъде да започнете. Заринати от безброй ангажименти, множество срещи, проекти и задачи. Някак сме успели да си сътворим пълен хаос, но не от космически порядък.
Гърдите се стягат от усещане за безпокойство, нарастващо с всяка изминала минута. А ако сме имали неблагоразумието да отлагаме нещо твърде дълго и сме оставили недовършени дела, нивата на тревожност продължават да растат с бързи темпове.
Разбира се, точно тогава изниква и нещо непредвидено – физическо неразположение, затруднения от битов характер, житейски „закачки“, допълнителна задача с повишена спешност и т.н. А някъде там дебне и крайният срок.
Така се оказваме с “две дини под една мишница” и “девет дини” под другата. Резултатът е лесен за отгатване.
Леко ще се отклоня, за да спомена и един определен тип хора, живеещи в непрестанен стрес, чийто живот се е превърнал в огромна надпревара с времето. Когато погледнем ежедневието им ни се струва, че са им нужни още поне десет часа в денонощието. Това е личният им избор, съзнателен или не.
Макар, че някои биха казали, че им се налага и няма как иначе. Има как! За тях в този текст има само едно изречение: отделете време за себе си, спрете, преди нещо да ви е спряло!
Та, навлезли в хаоса от много дейности, съвсем спонтанно започваме да функционираме на бързи обороти до крайно физическо и психично изтощение. Преумората води до спад в имунната система, оттам идват и отежняващи ситуацията обстоятелства (боледуване). Притиснати от времето, ставаме припряни, бързащи и грешките ни следват по петите. Така обикновено ни се налага да свършим едно и също нещо два пъти, което е допълнителна тежест в така или иначе натоварения период. Умът ни превключва на работен режим от двадесет и четири часа, в непрестанно редене и пренареждане кога, какво и как да се случи. Така безредието превзема мислите до степен на пълна безпомощност и невротичност.
Най-честият съвет от околните: стегни се! От своя страна умът ни казва: да се нареди всичко и ще се успокоя!
Действително ползотворни резултати ще имате, ако направите точно обратното. Принципът е „Успокой се и всичко ще се нареди“.
Колкото и нелогично да звучи, спрете, дайте си време.
Освободете няколко часа, половин ден, един ден (в зависимост от общото време, с което разполагате – часове, дни, седмици...) в този период, правете всичко друго, но не и активност, свързана с „дините и пъпешите“. Оставете тялото да се отпусне, разхлабете хватката на ума. Може да направите това като се разходите в планината, посетите минерален басейн, останете си вкъщи с чаша чай след горещ душ или просто се наспете. При всякакви положения отървете се от мобилния и изключете компютъра. Има безброй начини да релаксирате и много места, които ще ви го предложат. Така ще приведете нервната система обратно в баланс.
Чак когато сте абсолютно релаксирали и отпочинали, седнете спокойно, вземете един лист и химикалка или просто си го представете. Започнете да чертаете кръгове, като подреждате по приоритети и крайни срокове задачите за вършене. Започнете отвътре навън, като поставите в центъра по-належащите. Опитайте да удължите сроковете на всичко, което го позволява. Старайте се да нямате повече от две задачи в един кръг. Когато сте балансирани и отпочинали това ще се случи много лесно.
Картинката ще се е избистрила и ще видите повече възможности. И чак след това действайте, тогава вече ще имате енергията и яснотата, които са нужни за пълноценно и удовлетворяващо приключване на делата. Концентрирайте вниманието само в една дейност, без да мислите за останалите. На първо време трябва да се научим да се концентрираме осъзнато в едно действие, чак след това да усвоим механизма на разфокусиране, обемайки по-широк спектър. Но всичко с времето си.
Приемете това като спешна мярка за преодоляване на трудни моменти. Тази техника е полезна в такива обстоятелства, но ако дезорганизацията е начин на живот - скоро няма да дава добри резултати и не след дълго ще сте отново в подобна ситуация. Това е признак, че съзнанието е в безпорядък, обърнете му внимание, животът може да е по-лесен, когато сглобим една хармонична реалност.
Още по темата:
Шопинг манията: издайник на проблем
Кризата на средната възраст – криза на компромиса
Има мъж – има проблем, няма мъж – има проблем
