Началото на лятото е, и вече нямаме търпение за морски преживявания.
Италианският остров Сардиния е само на два часа път със самолет от София.
Сардиния е едно от най-красивите и самобитни места в света, предлагащо изобилие от райска красота, топло гостоприемство и лазурен простор.
Club Valtur Colonna Beach е точно това, което търсим - на самия бряг на тих залив с прозрачни води, широка плажна ивица, заобиколен от зеленина и разцъфтели жасминови храсти.
Сардиния раздава щедро крайбрежни прелести цели 1849 км. Намираме се точно в центъра на Средиземно море, на втория му по големина остров след Сицилия. Най-близката суша са остров Корсика, Италианския полуостров, Сицилия, Тунис и Балеарските острови.
Нищо не знаем за острова. Искаме да го откриваме ден след ден, като разчитаме само на любезното гостоприемство на сардите и на калената си в пътешествия интуиция.
Оказва се, че тук можем да бъдем спокойни, тъй като островът, макар и древна геоформация, за разлика от Сицилия и континенталната част на Италия, не е земетръсен.
Скоро осъзнаваме, че по крайбрежието почти няма застрояване. Това е странно. Но причината не са морските бури, а подробността, че местните жители не харесват морето и винаги са строяли селищата си далеч от водите и ветровете му. Този сардински каприз е разковничето към опазената крайбрежна ивица. А там, където в последните години, заради нарастващия интерес на туристическата индустрия са били издигнати хотели, за целта са избрани огромни терени и комплексите са запазили усещането за простор и уединение.
Хотелът ни е само на минути от Олбия, където е едно от трите летища на острова. В близост са едни от най-изисканите курорти като Порто Черво и Порто Ротондо.
Club Valtur Colonna Beach ни изкушава да останем на плажа или край басейна. Така постъпват повечето туристи, дошли тук за пълна отмора. Ние, обаче, решаваме да наемем кола и да се поразходим. Не можем да се примирим да не знаем какво има наоколо.
Сардиния е бил населен още от праисторически времена.
От около 1500 г. пр.н.е., селата били издигане около кръгла кула-крепост - т.нар. нураги. Племенните граници били охранявани от по-малки нураги, с наблюдателни функции, издигнати на стратегически хълмове в околностите.
Докато пътуваме из острова, край нас се редят табели и внезапно осъзнаваме, че сме на острова на нурагите!
Днес около 8000 нурага са изпъстрили пейзажа на Сардиния. Предполага се, че някога са били между 20 и 30 хиляди. А ние си представяхме остров с тихи залези, канцонети и червено вино.
Избираме произволно да следваме една от табелите. След два завоя се озоваваме пред туристическо информационно бюро, ей така, на пътя.
Неподозирайки какво се крие само на метри от тук, се зареждаме с карти и брошури на седем обекта е радиус от 10-тина километра. Купуваме си билети за всички и получаваме сериозна отстъпка за групов билет. Денят едва сега започва и се надяваме да имаме време да обиколим всички археологически паметници в околността.
Бронзовата епоха се характеризира именно с каменните структури, наречени „нураги“. Построени са главно в периода от около 1800-1200 пр.н.е.
Пред нас, камък по камък, се разкрива невероятна гледка. Нурагът Альбуцю се намира в град Арзакена, и състои от нураг, село от кръгли колиби и гробница на гигантите. С приблизителни размери около 23 на 15 м и ориентиран в посоките север-юг, долменът е формация от гранит.
Първоначално нурагите имали сравнително проста конструкция, но с течение на времето те стават изключително сложни и монументални. Помещения за живеене, складове, бойници и кладенци са умело планирани в архитектурна композиция още преди близо 4000 години.
Легенди и приказки се преплитат, а обектите, които откриваме по картата разказват за едно много стройно организирано общество.
Табела „ Гробницата на Гигантите - Кодду Векю“ ни кара да отбием от пътя и да закрачим под жаркото слънце в указаната посока. Открита е при разкопки през 1966 г.
Една легенда разказва, че тук са погребвани гиганти, но вероятно това име е останало заради масивните камъни, използвани за обекта, някои от които са високи над 30 м. Всъщност тук са погребвани само обикновени хора от времето на нурагската цивилизация.
Гробницата на гигантите Кодду Векю все още крие своите тайни, тъй като за церемониите и ритуалите, случващи се тук, не се знае почти нищо. Нито пък за символизма, вложен в изграждането на гробницата по този начин. Вярва се, че вратите на гробницата са служели като пасаж към живота след смъртта. Те били бариерата между физическия и отвъдния живот. Скърбящите са оставяли своите дарове при входа на гробницата.
Гробниците на гигантите е име дадено от местните хора и археолозите на сардински мегалитни гробове - галерии, изграждани през бронзовата епоха от нурагската цивилизация. Такива могат да бъдат открити на много места на остров Сардиния, като до момента са обозначени и над 800.
Сардиния е опазила хилядолетна история от многобройни вълни на нашественици, дошли от морето, ограбвали и заселвали острова.
Това е и причината сардинци да не обичат морето...
Научете в новия епизод на "Без багаж", тази неделя, 13 ч., по телевизия Диема.
В официалния канал на "Без багаж" във Vbox7.com можете да гледате всички епизоди на предаването.
Прочетете още от "Без багаж" в Edna.bg:
Тъмната страна на женската съдба...
Древната мантра, която пречиства ума
Древно знание лекува всички хронични заболявания
Много съпруги, но само една истинска любов!
В двора си отглеждам.. скъпоценни камъни