За да разберем какво е да си щастлив и пълноценен човек, е необходимо ежедневно да се изправяме пред предизвикателствата с гордо вдигната глава. Само така ще успеем да постигнем мечтаното и ще спрем да се страхуваме.
Избягването на болката не би било проблем, ако го правехме един-два пъти годишно. Но за повечето от нас то е дълбоко вкоренен навик. Барикадираме се зад невидима стена и не дръзваме да излезем, защото отвъд стената е болката.
Това безопасно пространство се нарича „зона на комфорт“. При най-крайните случаи хората се крият зад реалните стени на дома си и се страхуват да излязат във външния свят. Това се нарича агорафобия. Но за повечето от нас Зоната на комфорт не е физическо място – тя е начин на живот, при който се избягва всичко, което би могло да е болезнено.
Зоната на комфорта на Вини например се състоеше в ситуации, в които се чувства в безопасност: тесен кръг от приятели от гимназията, които се смеят на всичките му шеги; приятелка, която никога няма да го изостави, каквото и да изисква от нея.
Избягваше да прави каквото и да било, при което се чувства застрашен: прослушване за по-добра работа, контакт с хора, които биха могли да подпомогнат кариерата му, връзка с жена, която си има собствен живот.
Вашата Зона на комфорт може и да не е толкова очевидна като тази на Вини, но имате такава; всички имаме. Да видим какво представлява вашата. Опитайте със следното упражнение (най-добре всички упражнения да се правят със затворени очи):
Изберете нещо, което мразите да правите. Например, запознанства с нови хора, семейни събирания и т.н. Как организирате живота си, за да може да го избягвате? Представете си, че този модел е място, в което се криете. Това е вашата Зона на комфорт. Какво е усещането?
Вероятно сте се почувствали на безопасно и познато място, спасени от болката която светът носи със себе си. Това почти изцяло пресъздава вашата Зона на комфорт; но липсва последната съставка. Колкото и странно да изглежда, не ни е достатъчно просто да избягаме от болката. Настояваме болката да се замести с удоволствие.
Постигаме го с безкраен списък от занимания, към които се пристрастяваме: сърфиране в интернет, наркотици, алкохол, порнография, уместно наричаните „утешителни храни“. Дори маниакалният хазарт и пазаруването са един вид удоволствия. Всички тези дейности са широко разпространени – ние сме цяла култура, която търси своята Зона на комфорт.
Усещането за този друг свят е като успокояваща, приятна топла вана, сякаш за момент сте се върнали в майчината утроба. Тези занимания от типа „топла вана“ само ни осакатяват още повече. Колкото повече се криеш в топлата вана, толкова по-малко си склонен да се справиш със студения душ на реалността.
Запитайте се какви са собствените ви занимания от типа „топла вана“. Колкото по-често им се отдавате, толкова по-вероятно е да ги използвате, за да си създавате Зона на комфорт.
Независимо от какво се състои вашата Зона на комфорт, плащате за нея огромна цена. Животът предлага безкрайни възможности, но наред с тях върви и болка. Ако не можете да понасяте болка, не можете да сте напълно живи. Ако сте плахи и избягвате хората, губите жизнеността, която идва с чувството за общност. Ако сте креативни, но не можете да търпите критика, избягвате да продавате идеите си на пазара. Ако сте лидер, но не можете да се конфронтирате с хората, никой няма да ви следва.
Повечето от нас са заседнали вътре в Зоната на комфорт. За да се възползваме от безкрайните възможности, които животът ни предоставя, трябва да се осмелим да излезем.
Из Инструментите – Фил Стъц, Бари Майкълс
