Не, ти не си слаб човек. Изолацията е тежка

01.04.2020 16:12

Знаете как в екшън филмите и филмите на ужасите главните герои винаги са изправени пред дилемата дали да останат някъде на безопасно място и да чакат спасението си или да излязат навън и да се борят за него. Е, горе-долу така се чувстваме и в момента на световна пандемия, когато повечето от нас са затворени в домовете си.

Не желаем да стоим и да бездействаме, иска ни се да излезем навън и да се борим, но истината е, че този невидим враг не може да бъде победен като в холивудските продукции. И по тази причина се налага да останем вкъщи, за да спасим човешки животи.

Още от Свободно време

Но изолацията, освен много нужна в момента, е и изключително тежко изпитание. Не по-малко тежко от това да водиш битка някъде навън, с враг, който можеш да видиш.

В момента нямаме лукса и правото да бъдем агресивни. Не можем да застреляме противника, да го ударим, да го подчиним чрез сила. Чувстваме пандемията толкова подтискаща, защото мозъкът ни осъзнава, че имаме сериозен проблем, но тялото ни не може да стори нищо по въпроса. Няма къде да избягаме.

Системата ни "бий се или бягай" се задейства, адреналинът в тялото ни се покачва, тялото ни иска да се движи, да се съпротивлява. То не иска да стои вътре и да чака проблема да отмине. Това е най-нормалната човешка реакция. Просто мозъкът ни е устроен така.

Тази вътрешна война е смазваща за нашето поколение. До момента основната борба бе за запазването на психичното здраве на хората, а сега то е оставено на заден план. СЗО съобщава, че психичното здраве на 1 от 4 човека ще пострада сериозно заради изолацията и разрастващата се пандемия.

До момента всички ни казваха да не оставаме задълго насаме със себе си, да оставим телефоните и лаптопите, да живеем в настоящето, да се социализираме, да се срещаме с хора, да прекарваме колкото се може повече време отвъд екраните на устройствата ни. Сега трябва да правим точно обратното.

Затворени сме у дома, а компания ни правят всички онези джаджи, които преди това ни докарваха проблеми с психиката. Да, факт е, че нашите дядовци и прадядовци са водили истински битки и са се сражавали на фронта, а сега ние имаме възможността да спасим света като си седим на дивана. Не може да сравняваме липсата на някои стоки в магазина с кръвта и куршумите. Но това не значи, че изолацията няма силата да навреди на хората.

Предците ни са водили битки с телата си. Ние водим битки с ума си. В такъв свят живеем сега. Но войниците все пак се готвят за война. Ние имаме нулева подготовка за това, което ни се случва в момента. Физическата битка е брутално нещо. Героично. Мъчително. Заслужаващо адмирации. Да стоиш вкъщи и по този начин да водиш война с невидим враг - това също е трудно.

Напълно нормално е да ти е трудно в момента. Да се страхуваш. Да си ядосан. Да си притеснен. Да не можеш да заспиш или пък да искаш само да спиш. Да не можеш да се храниш или пък да се опитваш "да изядеш" стреса. Нормално е да си объркан и несигурен.

Ще имаш добри дни. Ще имаш лоши дни. Ще се чувстваш самотен. Ще намразиш любимите си сериали, ще ти омръзне да четеш, ще ти омръзне да стоиш между четири стени. Тези чувства са нашите бойни рани. Носи ги с гордост. Казвай си "Исках да се предам, но..."

Защото винаги има "НО". Винаги има нещо, което ни чака от обратната страна на страха. Винаги има надежда. Поеми си дълбоко въздух и продължавай да дишаш, продължавай да живееш, макар и не точно както ти се иска.

И това ще мине.

Прочетете още: