В днешния мрачен ден, ви предлагаме едно поетично вдъхновение, от което със сигурност се нуждаете:

***

Не те избрах. Сърцето е виновно.
То никога не иска разрешение.
Ако се влюби – влюбва се…и толкова.
Сърцата имат свое мнение.
Понякога тъжи, че теб те няма.
Заравя се и плаче. Като облак.
Сълзите му са светли. Като пяна.
И да ги спра не мога и…не мога.
Понякога се караме със него.
-Не го обичай ! -казвам му- Не трябва!
Но то ми се усмихва мълчаливо
и все не вярва и … не вярва…
-Ще те боли. – повтарям – Не обичай!
Безумие е да го правиш!
Не знаеш ли, че обичта ранява?
Или отново просто ти се страда…

Сърцето ми не слуша…И обича.
Не се сърди, че тебе е избрало.
Не иска нищо, нищичко за обичта си.
А просто се нуждае да я дава.