Вяра Иванова
Онлайн йога курсове, онлайн курсове за нова квалификация, онлайн медитация, онлайн... какво ли не. Фитнес у дома, рецепти за бананов хляб, който всички пекат в момента, 10 прочетени книги за 3 дни, 16 изгледани сериала за 2 дни, дом, изчистен до съвършенство, едно по-добро Аз.
Дрън-дрън-дрън. Няма да правя нищо от изброеното и не се срамувам! Защо трябва да се състезаваме и в това? Защо превърнахме пандемията в надпревара по това кой какво прави вкъщи, кой по-добре понася изолацията и кой колко успешно си запълва свободното време?
Аз не искам да търся начин да запълвам свободното си време, не смятам да използвам "тези безценни мигове вкъщи", за да се усъвършенствам или да стартирам ново хоби. Защото не възприемам това време като подарък. То не ни е дадено. Това е време, което ни е отнето.
Губим ценни мигове под пролетното слънце, губим ценни мигове, прекарани с най-близките ни, пропускаме празници, усмивки, губим работата си, губим "нормалното", губим почва под краката си.
Отказвам да се опитвам да запълвам миговете на загуба с хобита, позитивни мисли и пропаганда как “трябва да извлечем максимума от ситуацията”. Не казвам, че четенето на книги е лошо, не казвам, че не е приятно да наваксаш с любимия си сериал, не отричам и колко е чудесно, че сега се сещаме да се чуваме с близките си по-често. Напротив - страхотно е, че тази пандемия ни отвори очите за важните неща и ни даде малко повече време в уюта на дома ни.
Но не смятам, че е здравословно, логично и нужно да превръщаме и без това трудния момент, в още един повод “да си ги мерим”. Кой колко е отслабнал или напълнял, кой колко тави с мусака е изпекъл и кой по колко часа упражнения прави на ден.
Мисля си, че всички трябва да се успокоим и да опитаме да правим онова, което наистина ни се прави в моментите, в които сме подложени на изпитания.
Ако единственото нещо, което искаш да правиш днес, е да стоиш цял ден в леглото по пижама, да ядеш бонбони и мъничко да се самосъжаляваш - ами направи го! Няма да станеш по-малко човек, ако не се събудиш с усмивка, не направиш 30-минутна тренировка и не чуруликаш заедно с птичките през прозореца. Ако не ти се готви, а ще си доволна, ако просто изпечеш няколко принцеси за вечеря - направи го! Не си лоша жена, майка и съпруга, ако за вечеря изядете по 2 филии, вместо да приготвиш първо, второ и трето.
Ако днес или през всичките дни на изолация, не научиш нито едно ново нещо, не започнеш нито един онлайн курс, не се научиш да пошираш яйца или пък да свириш на китара - няма страшно! Това не те прави загубеняк, който е пропилял ценното си време. Това те прави човек. Нормален човек, който реагира нормално на стреса.
Помисли само колко стресирани и изнервени сме, когато ежедневието ни върви в нормалния си ритъм. Колко неща се опитваме да правим едновременно, с колко хора се срещаме, колко много се изисква от нас непрестанно. Нима е нужно това да се случва и сега? Когато сме подложени на още по-голям допълнителен стрес, борейки се срещу невидим враг?
Социалната изолация е трудна сама по себе си и не бива да я превръщаме в чувство на изоставане и пропускане на “всички онези готини и продуктивни неща”, които правят другите. Няма правилен и грешен начин да живеем под карантина. И колкото по-бързо го разберем, толкова по-добре. Капитализмът ни е научил, че сме пълноценни единствено, когато сме продуктивни.
И така неусетно започваме да се чувстваме като един голям провал. И се питаме “Какво ми става, дори една глобална пандемия не мога да изкарам както трябва?” А не се замисляме, че никой не ни е подготвил за това и всъщност няма наръчник за справяне с подобна ситуация - особено на емоционално равнище. Ако рисуването ти помага - рисувай. Ако писането ти помага - пиши. Ако гледането на видеа в интернет и хапването на чипс ти помагат - да ти е сладко!
Истината е, че трябва да слушаме себе си - какво ни казват емоциите и телата. Ако ни се правят упражнения, готви ни се или пък ни се учи нещо ново - трябва да го направим. Но ако искаме просто да стоим на спокойствие вкъщи и да се придържаме към обичайните и познати неща, които ни правят щастливи - трябва да правим именно това. Защото не сме на състезание, а на изпитание. И ще преминем по-лесно през него, като си помагаме, а не като се изпреварваме и задминаваме по пътя.
