Чували ли сте за философa Шарл дьо Монтескьо? Той защитавал теорията, че климатът и географското положение оказват влияние върху темперамента на гражданите на една държава. 

Монтескьо твърди, че студеният климат „свива“ фибрите на телата и предизвиква първичността у хората. И обратното – топлината разширява фибрите и хората стават по-възвишени.  А тези физиологични промени влияят върху характера. 

Философът разказва, че хората, които живеят на места с по-студен климат, са силни, самоуверени, смели, искрени и не се поддават на съмнения или коварства. Те са сравнително безчувствени към удоволствията и болката.

Другите, които пък живеят на места с по-топъл климат, имат по-силни, но по-малотрайни усещания. Те са по-боязливи, по-влюбчиви и по-податливи и на изкушения, свързани с удоволствия, и на истинска или илюзорна болка. Също така са по-нерешителни и по-малко способни на продължителни и сигурни действия. 

Според Монтескьо, ако човек се премести от място с един климат на място с друг, следва, че и характерът му ще се промени според географското положение.

Съгласни ли сте с философът? Аз определено подкрепям неговата теория. Имам и доказателства.

Мисля си, че тези дни настъпи времето в годината, когато започваме да взимаме решения за действията си доста нестандартно.  По същия начин възприемаме околните и задаваме бъдещите си планове. Тази нестандартност в мисленето ни обаче не е провокирана от някакво психическо отклонение. Ето защо може да бъдем спокойни – не сме за психиатър. Всичко е заради непоносимите горещини, които сме принудени да търпим през този сезон.

Ако не ми вярвате, че те влияят върху мислите и действията ни, то аз имам няколко въпроса към вас. 

Струва ли ви се нормално човек да бърза да стигне до работното си място за да стои цял ден на него? За мен това е абсолютен парадокс в българската действителност. Да, обаче това е факт последните дни. Причината за тези абсурдни мисли и действия е, че в офисa просто има климатик, който ни спасява от горещините. 

Лятото по дефиниция е сезонът на любовта. Защо тогава всички избягваме да прегръщаме любимия човек в знак на взаимната ни обич? Да, отговорът е ясен – защото избягваме всичко, което не ни разхлажда, а прегръдката определено ни кара да се разгорещяваме.

Ето още няколко факта, които ще ви накарат да защитавате теорията на Монтескьо за климата:

Само и единствено в горещините хората разбират всъщност колко е приятно да се разхождаш навън след 23:00 часа през нощта. В обикновения случай това действие би се считало за доста маниакално както от разхождащия се, така и за околните. 

Водещо в горещините при избора на заведение е не какво е менюто и колко добри са цените и обслужването, а дали вътре е прохладно.  

Най- силното доказателство, че жегите ни провокират да мисли налудничаво е, че наистина не ни пука колко време ще ни държат без топла вода заради профилактиката на „Топлофикация”. Обикновено изпитваме адска нетърпимост в подобни моменти и веднага търси майката на „Топлофикация” и искаме да спим с нея. Ако пък не го направим, хората моментално ни съветват да потърси помощ от психиатър.  

Не, уважаеми читатели, не сте за психиатър. Просто навън е горещо.