Вече сме ви разказвали за Юлиан Костов.
Той е под 30 години, усмихнат, напет. Родом е от Варна, но от няколко години е устроен в Лондон. За тези, които се вълнуват от зодии, той казва, че е лъвска Дева с асцендент точно между Телец и Овен и луна в Близнаци. Привлече вниманието ни с актьорската си кариера, като се оказа, че е повод за национална гордост.
Един от големите му успехи е участието във филма „Бен Хур“ заедно с Морган Фрийман.
Можете да прочете повече за Юлиан в интервюто, което сме правили с него ТУК.
В този материал ще дадем думата на него самия, за да разкаже една лична и определено поучителна история защо понякога е добре да казваме „не“ на доброто, за да направим място на Най-доброто:
Нека не звучи като самохвалство, но трябва да призная, че 2015-та се стече прекрасно за кариерата ми.
Снимах в блокбъстрите "Бен Хур", "Код: Лондон", "Тексаско Клане", две реклами за "Спидо" и имах главна роля в студентския игрален филм на кино училищния проект на Ню Бояна - "Бар Трикс". Записах и пилотен епизод в Лийдс за трилъра “Оцвети ме в Сиво’' като български мафиот в Чикаго и после като римски злодей в едночасов епизод от големия летен сериал на History Channel - "Надигането на Варварите". Също така организирах и три актьорски мастъркласа с номер 1 актьорско студио в Лос Анджелис - АМАW - в киноцентъра в Бояна с мастър учителя на филиала в Лондон - Мичъл Мълън и основателя на школата от Ел Ей - Антъни Майндел.
Оказа се, че макар да съм базиран в Лондон, половината ми година премина в България. Наслаждавах се на снимането, трупах опит и полезно CV, но до голяма степен бях загубил пътя си.
Тогава менторът ми Мичъл ми каза, че е време да се застоя в Лондон, защото трябва да продължа да тренирам емоционалния си инструмент и да се възползвам от възможностите, които ми се предоставят. Бях съгласен, а и знаех, че с престоя си в България не мога да продължа да се развивам и изграждам като актьор.
Завърнах се в Лондон и всичко започна добре - записвах гласoве за видео игра, ходих на три кастинга, един от които бе за главна роля. Всичко прекрасно, докато не дойде петък и получих обаждане от България - искат да запиша кастинг за “Под Прикритие”. Разбира се, веднага записах и изпратих клипове и на следващия ден се събудих с 4 пропуснати обаждания. Говорих с продуцентите, които ми предложиха да играя главна роля в новия сезон.
Решението трябваше да взема на същия ден (събота), да пътувам неделя и да започна снимки от понеделник в продължение на 5 месеца.
Държа да кажа, че „Под Прикритие” ми е любимият български сериал и героят, който искаха да играя, е много интересен. Никой млад български актьор не би се замислил и секунда преди да приеме, но вътрешният ми глас ме спираше по незнайна за мен причина.
Сетих се за една мисъл на Джон Максуел “Научете се да казвате НЕ на Доброто, за да можете да кажете ДА на Най-доброто”. Макар ролята и проекта да бяха супер апетитни, участието в сериала нямаше да ми е от полза в Америка, нито в Англия - местата, където искам да се развивам.
Послушах инстинкта си и отказах. Не се поблазних и от популярността, която щях да получа след заснемането на проекта. Зарадвах се на себе си, защото за втори път бях изправен пред този тест и не избрах бързата “слава” и всичко, което тя би могла да донесе, а продължих да вярвам в себе си и посоката, по която съм поел.
Казвам за втори път, защото в средата на 2014 отказах да играя една от главните роли в сериала “Връзки”. Отново страхотен проект и роля, но агентът ми в Англия ме пита - международна или локална кариера гоня? Казах им международна, отказах на ‘Доброто’ и… 6 месеца не снимах нищо!
Нито за миг обаче не съм и помислял, че съм взел грешното решение! Шест месеца без работа не значи, че времето е пропиляно, щом е посветено на последователна работа и подплатено с дългосрочна визия и бистро, креативно и позитивно мислене.
Така и този път бях наясно, че всичко е възможно, включително и да не работя неопределено време.
И ето че най-доброто дойде. Само две седмици по-късно ме взеха за главна роля в британски драматичен филм по истинска история по време на Втората световна война при нацистката окупация на остров Джързи. Играх избягал руски военнопленник, укриван в продължение на 21 месеца от Луиза Гулд, англичанка, чиито малък син умира във войната, а другият е в неизвестност. Филмът се казва “Син на друга майка” и следва тяхната трогателна история, за смелост, саможертва и човешката същност по време на война и глад.
Имахме феноменален актьорски състав, а режисьорът ни Крис Менаул е двукратен ностител на БАФТА и номиниран за Еми.
Изпитанията не спряха дотук – наложи ми се да откажа 15-дневна роля с Бен Кингсли и Антонио Бандерас в oще един страхотен екшън на Милениум Филмс, защото датите с другите ми снимки се препокриваха.
Какво научих след всичко, което ми се случи:
1. Противно на българската поговорка “Като те гонят - бягай, като ти дават - взимай”, мисля, че човек винаги трябва да си знае стойността и посоката, в която върви и да не действа така пасивно, както народопсихологията ни учи.
2. Винаги имаш избор! Незаивисимо какви са обстоятелствата, винаги има лесен и труден път и обикновено по-трудният е този, за който вътрешно знаем, че трябва да изберем.
3. Друга национална черта е синдромът “Защо все на мен?!”. Промяна в животите ни става само тогава, когато започнем да правим в нас промените, които искаме да видим у останалите.
4. АЗ заслужавам всичко хубаво, което ми се случва и повече! И когато казвам АЗ, имам предвид всеки! Защото съм убеден, че всеки, независимо дали човек е роден във Варна, Филипините, Бруклин или Ботсвана, той има потенциала да бъде това, което най-невероятните му мечти му показват. Защото не ни е дадена възможността да мечтаем по-високо отколкото можем да постигнем! Затова нека мечтаем на едро, да работим здраво без оплаквания и завист и да постигаме дори повече от очакваното.
5. Още един мит - щом не е правено, значи е невъзможно. Глупости! Нека се превърнем в пионери, иноватори, изследователи. Да се проваляме, да се изправяме, за да паднем пак и пак, докато не променим съдбите си и не станем героите на живота си! Да разкрием собствената си легенда. Да покажем, че имаме единен народен идеал - че за българите няма невъзможни върхове!
6. Визуализиране, закон на привличането и здрава работа сбъдват всяка мечта. Към края на 2014 написах на един лист, малко като поръчка в ресторант, какво искам да ми се случи след 3 месеца, 6 месеца и година в кариерен план. Една година по-късно погледнах листа и се удивих. Бях изпълнил всичко от едногодишния си план, а си спомням, че когато го писах, си мислех, че е невъзможно да стане толкова бързо и се изхвърлям. И все пак душевно бях убеден, че ще се случи и ето сега един красноречив пример за триумфа на вътрешния глас върху рационалното.
7. Безупречна вяра в себе си, вкоренена дълбоко в душата ни, е пътят към по-добър живот. Нека не се бърка с това да се мислим за ‘Голямата Работа’ или пък с това че сме нещо повече от другите или че са ни длъжни. Не. Вярата, че сме равни и че сме способни да постигнем всичко, което помислим. Да вдъхновяваме, да усмихваме околните и да водим с примера си. И давайте! На другите и на себе си! И бъдете благодарни, за всяко изпитание и награда, която живота ви изпрати.
Автор: Юлиан Костов
А тук можете да видите късометражния филм Early Bird с участието на Юлиан.
Припомнете си още: Български красавец с пробив в световното кино
