Една прекрасна статия на нашия автор Тодор Капитанов, която решихме да ви припомним в днешния съботен ден, тъй като темата още е актуална и буди коментари!

Фотографите са странни хора. Успяват да убедят всяка жена да се съблече пред тях, за да я снимат, а когато тя свали всички дрехи - наистина я снимат. По същия начин, когато видят гола жена в леглото, те веднага започват да правят забележки относно заетата от нея поза спрямо светлината, както и за цвета на чаршафите, който не е подходящ за фон. Пък уж им се носи славата на хора с богато въображение.

В ситуации като гореописаните съм безкрайно благодарен, че нямам фотографски поглед над нещата.

Безкрайно уважавам фотографите и фотографията. Това остава един от малкото възможни начини да видим света през чужди очи, а в много случаи и да разберем, че светът може да бъде много по-красив и различен. Все по-рядко обаче хората успяват да намират границата в това поприще.

Последно време реагирам доста параноично и скептично, когато видя в компанията си някой с фотоапарат под ръка. В такива моменти свободното ми време се превръща във време, през което трябва да мисля как да се съобразявам със ситуацията. Да се чудя дали фотографът няма да ме заснеме в някоя смущаваща или смешна поза, от която после се чувствам неудобно, защото ще качи веднага снимката на профила си във "Фейсбук", или да мисля как да следвам непрестанните му инструкции как и до кого да се подредя и накъде да гледам, че да му се получи хубава снимка. Досадно!

Прави ми впечатление също как доста хора наричат себе си фотографи, въпреки че нямат необходимото образование, нито необходимите умения, най-малко пък таланта да бъдат представители на това многообразно изкуство и същевременно сложна наука. За тях е достатъчно да имат малко по-висок клас от обикновените фотоапарати и посредствени умения в някоя компютърна програма за обработване на снимки. В най-добрия случай и някой блог, както и "Фейсбук" страница.

Е, мисля, че това не е честно спрямо истинските фотографи, които непрестанно се стремят към най-добрите стандарти в професията си.

Не знам каква е причината непрофесионалистите в това изкуство да пропускат в презентациите си по форуми и сайтове думата "любител" пред "фотограф". Може би си мислят, че така ще впечатлят някого, който е далеч от фотографията въобще, без да подозират, че същият има ясна представа кога едно нещо е в сферата самозванство и кога в призвание и професия? Много от нас могат да рисуват, но не наричаме себе си художници. Други пък от време на време спортуваме, което пък не ни прави спортисти. Но ако някой има фотоапарат и знае как да включи светкавицата, вече се води фотограф.

Смело може да се каже, че всеки втори в България "разбира" от това изкуство. Да не забравяме обаче в какво състояние са другите неща, от които много разбираме - футболът и политиката ни. Май само снимаме живота около нас. А кога ще го живеем? Ще заприличаме на японските туристи. Те не знаят къде са били и как са прекарали на екскурзията, преди да си разгледат снимките след това.

Прочетете още от Тодор Капитанов в Edna.bg:

Как да спрете да привличате само глупаци

Не ме занимавай с твоите глупости!

Женските празници умряха! Да живеят жените!

10 лъжи на мъжа, с които прелъстява жената