На 27 февруари според православния календар почитаме паметта на Свети изповедник Прокопий Декаполитски. Според народните вярвания всеки трябва да направи нещо много важно, за да се избави от негативната енергия.
Според народните вярвания на този ден винаги има вятър. Въпреки че все още може да има слана, хората започвали да подготвят техника за работа на полето и проверявали запасите от зърно. Според народните обичаи, за да се отървете от негативната енергия, е много важно на 27 февруари да подредите дома си, да го почистите от ненужни вещи и след това да го поръсите със светена вода.
Според народния календар на този ден вече се очаквала пролетта, затова внимателно се наблюдавало времето. Появата на кокичета означава, че е време да започнете полска работа. Ако снегът се топи и се стича от покривите, тогава лятото ще е топло. Ако върбата вече е цъфнала, тазгодишната реколта ще е богата. Пеенето на синигер показва ранна пролет.
Ако денят е слънчев, това вещае ранна пролет и добра реколта. Вятър от север означава продължително застудяване. Ако има силна слана - ще бъде студено дълго време.
Какво не можете да правите на 27 февруари?
Вечерта на 27 февруари е забранено да се върши тежка работа - предците ни са се въздържали към тази забрана, за да не си навлекат умора и болести. Смятало се, че новото начало на този ден може да завърши с провал. Ето защо всички големи работи и сериозни решения били отлагани за друг ден. Хората казвали, че конците, използвани на този ден, могат да донесат тежка съдба на човек. Затова жените не са занимавали с плетене, предене, шиене и бродиране.
Също така е забранено да спорите или да се карате. Не трябва да излизате от дома си без причина. Не трябва да отказвате помощ на хората, които имат нужда от нея. След залез слънце на този ден е по-добре да не поглеждате през прозореца.
Не отваряйте входна си врата преди да сложите това под изтривалката си
История на празника
Прокопий е роден в Исаврийския декапол (днешна Турция) и от малък избира пътя на аскетизма, като става монах. Отдал се на строг пост, молитва и духовно усъвършенстване. Жизненият му път е тясно свързан с борбата за чистотата на православната вяра.
По време на управлението на император Лъв III Исаврянин (717–741 г.) във Византийската империя започват гонения на иконопочитателите. Прокопий Декаполит открито се обявява срещу иконоборческата ерес, доказвайки, че почитането на иконите е част от истинското християнско учение. За това е заловен, измъчван и затворен.
Докато бил в затвора, той е бил подложен на тежки мъчения, но не се отказва от православната вяра. След смъртта на Лъв III неговият син и наследник Константин V Копроним (741–775) продължава иконоборческата политика, поради което страданията на Прокопий продължават. Едва след като на власт идва императрица Ирина (края на VIII век), която възстановява почитането на иконите, светецът е освободен. След освобождаването си се връща към монашеството, като продължава духовните си подвизи. Умира мирно в дълбока старост.
