Привет, Estrella!
Прочетох писмото ви (публикувано със заглавие "Търсят се мъже", бел.ред) и реших, че е нужно да отговоря. Мъже има. Колкото искате. Тук сме всеки ден, навсякъде около вас. Във всякакви размери, форми и цветове. Целият свят е един голям мол, зареден догоре с мъже. И с жени, разбира се. Избираме се един друг и понякога си пасваме, а друг път не, също като дрехите. Понякога се запазваме за цял живот, а понякога се захвърляме в дъното на гардероба.
Но да минем сериозно на въпроса. Не помня от кога все слушам жените да се оплакват, че „няма мъже”, „няма истински мъже”, „мъжете са такива и онакива”, „всички мъже са еднакви” и подобни клишета. Но не чувам жените да казват „Защо е така, каква е причината? Може би е в мен? Може би проблемът е в начина ми на мислене и действие?”. Храна за размисъл? Между другото, какво означава за вас истински мъж така и не можах да разбера – версии безброй.
Забавното (и в същото време тъжното) е, че толкова много жени по света се хванаха на въдицата на феминизма и повярваха, че да бъдат майки и да се грижат за дома и съпруга си вече не ги прави достатъчно щастливи и завършени. Затова хукнаха да правят кариери и да бъдат силни и независими. Още по-забавното е, че мъжете чуха виковете „Нямаме нужда от мъже, ние сме силни и независими”. И си казаха „Добре, щом е така, ние ще си гледаме кефа!”. А повтаряте, че не сме умеели да слушаме. И какво стана? Мина малко време и се започна „Къде отидоха мъжете?”.
Моля, не ме разбирайте погрешно! Не казвам, че „мястото на жената е в кухнята” или нещо подобно. Казвам, че мъжът и жената в една връзка или семейство следва да бъдат отбор. В един отбор всеки има своите функции и задачи за изпълнение. В случая със семейството единият изкарва парите, а другият върши домакинската работа и гледа децата, ако има такива. Няма значение кой от двамата е у дома. Просто е по-естествено това да бъде жената.
Мъжете осигуряват храната, те са ловците. Жените преди са харесвали ловците, а в днешно време много харесват мъжете, които имат тялото на ловец. Просто е естествено. Не става дума за промотиране на патриархални ценности и потисничество над жената. Просто така работят нещата. В животинския свят има изключения.
Но ние не сме животни, макар да споделяме генетичен материал с тях. И когато жената реши да се изкачва по стълбата на корпоративния свят, децата остават вкъщи, най-често с баба, лишени от вниманието на родителите, които вечер се прибират скапани от работа.
Така че, или кариера, или деца. Защото или вълкът е сит, или агнето е цяло, колкото и да ви се иска да е по друг начин. Ако смятате, че можете да понесете напрежението, свързано с изкарването на хляба и намирате мъжете с готварска пристилка или гумени ръкавици за истински секси, ок.
Сега, друг въпрос е, че особено в България, отглеждането на едно дете от двама работещи родители си е подвиг, да не говорим за семейства с един работещ родител. Но, както и вие, Estrella, споменахте – проблемът не е в парите. Вие питате „защо мъжете не искат да стават бащи и защо не са до жените и децата си?”.
И автоматично търсите проблема извън себе си, обвинявайки мъжете, без да се сетите да се запитате дали проблемът не е в нещо, което вие мислите и правите, с което отблъсквате мъжете в живота си. Когато се прибира от работа, мислите ли, че първото нещо, от което има нужда, е да чуе „трябва да направиш това и онова”? Замисляте ли се, че седи на дивана и гледа телевизия (или чете книга?), защото е изморен и има нужда да разпусне?
Смятате ли, че цяла седмица чака да разбере какво сте му измислили да прави през почивните дни, за да не може да се отдаде на любимото си хоби? Мислите ли, че в днешно време, с всичката налична технология, е тоооолкова трудно да се изпере, да се изглади, да се изчисти, да се сготви или да се поръча храна от заведение, че да го карате непрекъснато да ви помага в домакинската работа? Знаете ли колко повече време е отнемало всичко това на вашите баби?
А вашият мъж кара ли ви да сменяте крушки, да му поправяте колата, да смените брава на врата? Ако не може да се справи, при вас ли идва или вика майстор?
Знам, че и ние от своя страна имаме трески за дялане. Но най-доброто решение според мен е всеки да спре да търси вината в отсрещната страна и да започне да подрежда собствения си двор. Да разбере кой е, от какво има нужда, от какво няма нужда в живота си. Тогава ще настъпи промяна и нещата ще започнат да се получават много по-добре. Казвам това от личен опит. Изборът е ваш!
Автор: Aquarius
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".