Когато се събудих беше призори. Слънцето бавно и срамежливо се показваше. Пред красотата му хоризонтът се изчерви. Станах от леглото и му кимнах - така както се отдава чест на по-вишестоящ.
Има нещо специално в изгрева, в началото на деня... Има надежда. Знаех, че светът вече не беше такъв, какъвто си го спомнях. В моето време все по-често виждах хора, пречупени под напорите на живота. Но днешните човеци не бяха така наивни.
Сърцата им, отдавна оздравели от глупавата болест да обичат, биеха на друга честота. Честота с качеството миналост и привкус на ръжда, течаща във вените им. Излязох. Сянката ми се пречупи на прага и остана да ме чака.
Седнах на една пейка и заплаках. Очите ми искряха. Сълзите ми, пречупени през призмата на слънчевите лъчи, хвърляха красиви отблясъци. В очите си побирах цялата вселена. Настоящето, което искаше да се случи, а не можеше. Едно желано, неродено бъдеще. И едно минало, което докосваше кожата ми като бръснач.
Гледах хората, които преминаваха през пространството. Животи... Бях си обещала, че ще спра да плача на сбогуване. Но посятата надежда израстна в пречупени кокичета, които умряха в ръцете ми. Исках да запазя тази красота и ми бяха нужни векове, за да осъзная простата истина, че тя не ми принадлежи.
Истината е, че във всичко има красота, но не след всяка красота се тича. Доста дълго се давих учейки този урок. Отгоре мръсен номер ми скроиха.
Но животът не е мелодрама. Живеенето е изкуство! А всяко изкуство е борба с посредствеността. За борбата е необходимо усилие! Животът се живее с поглед, насочен навътре и ясна мисъл за външния свят. Тялото е само инструмент.
Когато се раждат, душите на хората са бели естетически платна. Всичко, което правят след това, поставя своя отпечатък върху тях. Затова е необходима мяра и прецизност в действията. Хората мислят, че могат да преминат през живота без да си измокрят краката.
Жената, която иска всичко на всяка цена, прелюбодеецът, просякът и геният – те всички копнеят за безсмъртие, без да осъзнават, че най-страшно е онова, което трае вечно.
Прочетете повече:
Любов, ти си една голяма глупачка
Автор: Стефани Евгениева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".