Едно от най-големите богатства на България са множеството манастири, разположени на непристъпни върхове, или оградени от внушителни планински масиви, заобиколени от невероятна природа.
Вижте 10 от най-известните манастири у нас.
10. Рилски манастир „Свети Иван Рилски“
Рилският манастир е най-големия манастир в България. Основан е в средата на 30-те години на 10в. от отшелника Иван Рилски и учениците му. Самият Иван Рилски е един от първите известни български монаси-отшелници, провъзгласен за светец от Българската православна църква. След смъртта на Иван Рилски мощите му били погребани в манастира, но скоро били преместени в град Средец. Рилският манастир е обявен за национален исторически паметник през 1976 г. и е вписан в книгата на ЮНЕСКО.
9. Бачковски манастир „Света Богородица“
Бачковският манастир е вторият по големина манастир в България. Основан е през 1083г. от грузинеца Григорий Бакуриани, който е бил доместник на западните войски на византийския император Алексий I Комнин. В началото манастира се развива като център на грузинското монашество и запазва грузинския си характер чак до края на 12 в. Сегашният манастирски храм в Бачковския манастир „Св. Богородица“, е построен през 1604 г. върху основите на първоначалната бактурианова църква. Иконостасът в нея, датиращ от началото на 17 в., е един от най-ранните по българските земи.
8. Троянски манастир „Успение Богородично“
Според манастирския летопис на Константин Огненович, третият по-големина манастир в България – Троянският е основан в началото на 17 в. от няколко атонски монаха отшелници, които донасят със себе си чудотворната икона на Богородица Троеручица. Първоначално били построени малка дървена църква „Рождество Богородично“, монашеско жилище и гостоприемница. Троянският манастир е бил и убежище на хайдути и революционери. Там през 1872 г., Васил Левски организира таен революционен монашески комитет, начело с игумена Макарий.
7. Преображенски манастир „Преображение Господне“
Преображенският манастир е най-големия от манастирите разположени около Велико Търново и 4-ти по големина в България. Основан е по времето на Втората българска държава през 13-14в. Първоначално манастира е бил метох на Ватопедския манастир от Света Гора, но през 1360г. се сдобива с автономност. Възникването на Преображенския манастир се свързва с личността на втората жена на българския цар Иван-Александър – Сара и сина им цар Иван Шишман, които дараяват много средства за неговата реконструкция.
6. Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил“
Дряновският манастир е основан в края на 12 и началото на 13в., като първоначално се е намирал на около 2 км. северно от сегашния комплекс. През 14 в. манастирът е бил един от главните средища на исихазма и е давал подслон на множество монаси. Историята на Дряновския манастир е тясно свързана с борбите на българския народ за национална свобода. В манастира се намирала една от главните квартири на БРЦК в Търново и в него често са пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев.
5. Роженски манастир „Рождество Богородично“
Точната дата на основаването на Роженския манастир не е известна, но за първи път името на манастира е споменато в една преписка към гръцки ръкопис от 13 в. Тогава Мелнишката област е управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян. По време на османското нашествие манастира е бил опожарен, но скоро след това отново възстановен. От 1912 г. манастирът отново става български, но спорът за собствеността е разрешен окончателно през 1921 г. от арбитражния съд в Хага в полза на България.
4. Боянски манастир „Свети Панталеймон“
Манастирът се оформя през 1259 г., след като цар Калоян пристроява нова черква към старата, западно двуетажно отделение. Постепенно мястото се превръща в манастир, където в района на църквите се заселват монаси. Новата престройка бива изографисана от талантлив Боянски майстор със сцени от старият и новият завет с ликове на мъчениците за Христова вяра. При падането на България под турско иго е разрушена Боянската крепост, но манастирът остава непокътнат, въпреки че запада впоследствие при завладяването на София от турците.
3. Килифаревски манастир „Рождество Богородично“
Килифаревският манастир „Рождество Богородично“ е основан през 1348 г. от видния български исихаст Теодосий Търновски с подкрепата на цар Иван Александър. Тук се пишели и превеждали разнообразни богослужебни книги, жития, проповеди и светски хроники. Светата обител става център на книжовна школа, която през 1360 г. има над 460 ученици, като в школата се били обучавани Патриарх Евтимий, Ромил Видински и бъдещия киевски и московски митрополит Киприан.
2. Аладжа манастир „Света Троица“
Аладжа манастир възниква около 11-12 в., когато там започва заселването на аскетите-монаси. Пещерите му обаче са обитавани още през ранно византийската епоха и от тогава датират първите археологически материали намерени там – монети и няколко керамични парчета. През годините на Втората българска държава под влияние на исихасткото движение скалната обител достигнала своя най-голям разцвет. Днес Аладжа манастир е нефункциониращ, без монаси и превърнат в паметник на културата и музей.
1. Гложенски манастир „Свети Георги Победоносец“
Гложенският манастир е основан в средата на 13 в. от киевския княз Георги Глож, който, с позволението на българския цар Иван Асен II, се заселва в земите около днешното с. Гложене и построява там манастир, посветен на иконата „Св. Георги Победоносец“. Легенда разказва как иконата постоянно изчезвала от манастира и монасите я намирали на близкия хълм. Те тълкували това като божи знак и в края на 14 в. построили там нов манастир, където се намира и до днес. Гложенският манастир е действащ и се състои от църква и двуетажни жилищни сгради, които образуват затворен отвсякъде двор, което придава на манастира вид на замък.
