Да, знам накъде потегли мисълта ви, след като прочетохте заглавието.
Не, не става въпрос за това, което изникна в съзнанието ви... Да подскажа с гатанка?
"Ръцете - под вода,
размятала метла,
в пералнята глава,
короната - тава...
И не за ден и два...
Що е то?!
Жена - и то коя?"
Всяка, разбира се, но в ролята, която съдбата ѝ е отредила - да бъде домакиня!
Какво означава това ли? За непосветените - обяснявам накратко и по същество: ставаш първа, лягаш си последна, занимаваш се с (почти) всичко наоколо и 24 часа в денонощието си длъжна да си "На линия"!
Да бъдеш домакиня (само по себе си) е занимание не особено лошо, но... ужасно самотно. Ежедневните, до болка познати (и вероятно поради това тъй досадни) aнгажименти във връзка с реда и хармонията, в който и да е дом, обикновено са строго поверително назначения на жената (неомъжена, щастливо-съжителстваща, доволно-омъжена... и всяка такава и не такава) и почти нищо не може да наложи вето над този неписан закон, а именно:
"Всичко, що е свързано с хигиена, продоволствени, хранене, създаване на уют и други подобни знайни и незнайни дейности, е задължение на жената!
И тази "професия" се нарича "домакиня"!
Без значение кога и как се извършват всички тези "тайнства" като чистене, готвене, пране, пазаруване... те трябва да се свършат. И то всеки Божи ден.
Независимо от професионалната реализация, възрастта, външния вид, здравословното състояние, положението в обществото. Жената безпрекословно заема мястото си на домакинската скамейка и безропотно се превръща в слугиня на реда и уюта.
Защото, за да е хармоничен животът в едно жилище и с оглед на това то да може да се превърне в "дом”, трябва в него да е чисто, подредено, обитателите му да са сити и доволни.
И недоразуменията да са обикновено за това кой да ползва компютъра в даден момент или чия да е властта над дистанционното в настоящия. Занимания, рядко присъщи на традиционната домакиня.
А докато траят тези "нечовешки" конфликти, тя обикновено е на чист въздух на балкона, завряла маникюр в щипките за пране, маниакално-вманиачено подбираща ги по цвят и подреждаща изпраните (пак с нейно участие) дрехи по дължина, широчина, цвят и други подобни критерии или обобщено - с присъщия си перфекционизъм, превръщаща семейния простор в произведение на изкуството – обект на завист и възхищение от себеподобни.
Що се отнася до компютъра – той се използва по-скоро като справочник и готварска книга. Телевизорът пък ѝ служи за радиоприемник – ако все още има желание да слуша каквото и да било или пък долавя звука му сред шума от пералнята, прахосмукачката, абсорбатора и шуртящата от крана на мивката вода.
Но перфектните добри домакини не се оплакват – няма нито смисъл, нито време. Когато се вбесят по време на самотните си задължителни занимания – усилват музиката "до дупка" и започват да чистят – добър метод, между другото, за противодействие и облекчаване на ПМС -съчетаване на нещо полезно с нещо приятно и - за разлика от други - по-приветливо, удобно-спокойни методи - не трупа килограми.
Освен, че са самотни – домакинските занимания са и особено задължителни (както вече бе споменато) и желателни. Те просто олицетворяват и систематизират неизбежната обреченост на женския пол още от самото рождение.
Жената явно "по природа" трябва да е домакиня (освен всичко друго, което ѝ се иска или се налага).
Явно поради тази природно-дадена физиология на доброволно - задължителното занимание "Домакиня" - първоначално за него не се изисква нито образование, нито квалификация.
Без теория и практика, когато животът ти си реши - шамаросва те и те "дамгосва" с "писаното" ти призвание и така ти се "завърта кръгът", че малко по малко, ред по ред "влизаш в час" ей така - с лекота и от само себе си. И откриваш неподозирани свои възможности и скрити таланти в много области от човешкото познание и дейности.
Уверяваш се от личен опит, че си доста можещо същество - дори понякога минаващо oтвъд границите на представите си за това. Разбираш,че неусетно си усвоила изкуството на импровизацията и успешно го прилагаш – за свое и за чуждо учудване. И колкото по-добре се представяш – толкова по-високо ти "вдигат летвата" и животът, и околните...
Усъвършенстваш се в неособено привлекателни за теб роли, но в името на семейството, децата, на общото ви бъдеще, на вътрешния (и световния) мир и разбирателство-продължаваш да раздаваш времето, спокойствието, здравето и дори самата себе си...
Съзнателно и с отчаяно достойнство си присвояваш и ангажиментите и на "глава" на семейството и понякога - в стремежа си към званието и ранга в домакинството "Перфектна", превръщаш себе си в "Жената-мъж". Еманципацията ти криворазбрано те изиграва и в един момент може да се получи така, че мъжът до теб ти е нужен само за разплод (и то ако това следва да стане в рамките на традиционните методи).
Всъщност останах длъжна до този момент на упоменаването на желателното присъствие и грижите за деца в живота ти - за да бъде идилията пълна.
А в тази си част, същността на професията "Домакиня" синтезира и синхронизира още достатъчно задоволително количество превъплъщения -родител, настойник, възпитател, отговорности, добре подплатени с чиста доза здрави нерви и изискващи нечовешко търпение. Игра на нерви, в която победител нерядко се оказва някой, пряко неучастващ във взаимоотношенията ви.
Когато децата са малки, някак си по-лесно се примиряваш да бъдеш тяхна робиня. Оправдаваш ги, че "не разбират", с присъщото си миротворство оправдаваш себе си, че още "има време" да им дадеш "да разберат", гледаш ги като писани яйчица и си доволна.
А ако проявиш неблагоразумието да изтървеш нишката и оставиш така нещата до момента, в който твоите "малки" започнат много добре "да разбират" - оставаш тяхна робиня до гроб. В условията на наследените ни ориенталско-патриархални традиции, до ден днешен сме свидетели на неособено "европейски" и съвременни взаимоотношения на "взаимопомощ" между родители и деца.
Ако и ти си от тези, които се вбесяват като видят дори една дреха в коша за мръсно пране, за които спа и парна баня е излизащата от тенджерата с поредната вечеря пара. От тези, за които е немислима "смяна на позите" (т.е. тя - пред телевизора, той - пред готварската печка). От тези, които се чудят защо им е останало свободно време днес и не знаят какво да правят с него, а се втурват отново в търсене на занимания с резултат, от които да "зарадват дома" и обитателите му...
Спри се!
Вместо да направиш сладки и да подредиш стаята на децата, вместо тях -този път седни пред компютъра и се осведоми малко за една черта от човешкия характер и проява в отношението му към обкръжаващите го свят и хора, наречена егоизъм!
Значението на това понятие не е само онова, което отправят към теб, когато искат да те обидят или манипулират.
Егоизмът е средство за самосъхранение!
В случаи като гореописания, трябва спешно и задължително да го припознаеш като част от теб - жизненоважно е!
Автор: Пламена Гошева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
