Алексей Бъчев
2016 година е в своя край и психологът Алексей Бъчев избра най-добрите (и работещи и ефективни) съвети от всички негови статии през изминалата 1 година...
Ако все още не сме сбъднали желанията си, ето няколко полезни техники за "чудотворене", които наистина действат:
- Понякога трябва просто да си позволите да бъдете „неразумни”, т.е. да се откажете от стандартните причинно-следствени връзки и обяснения, с които сте привикнали и да започнете да създавате нови ваши собствени и творчески взаимовръзки между нещата. Практикуването е най-важно. За да си помагате може да използвате много неща като патерици, така да се каже. Средата около нас е пълна с ресурси. Не е нужно веднага да ви хрумват идеи – създавайте си ги според вашето темпо и способност в момента. Норматив за „чудотворене” няма.
- Пробвайте нови неща, опитвайте се да излезете от рамката на предишния си начин на живот, защото тя, колкото и да ви е харесвала, вече не ви пасва – животът ви е различен и не той трябва да се нагоди към вас, а вие към него.
- „Дяволът” за съвременния човек е неговото раздуто его, забележително силното му чувство за собствената му важност и значимост. Защо човек не може да се забавлява с проблемите си? Една от причините е, че когато човек е станал твърде важен, не може проблемите му да са маловажни. Те трябва да отговарят на положението му, така да се каже. Сериозна работа, с други думи.
Но ако искате да бъдете „нормален” човек, първо трябва да станете „ненормален”. Тоест да се откажете от логиката на проблемния сериозник и да смените непродуктивното „нормално” мислене с продуктивно „ненормално”. Само ако успеем да възстановим спонтанността и способността да играем, вълшебната нагласа към живота и света, можем да изпитваме радост, лекота и възторг в ежедневието.
- По-добре се фокусирайте не върху търсенето на причини и обяснения, а върху намирането на решения. Защото в противен случай изпадате в позицията на рационално мислещия човек, който има способността да задава умни (но неадекватни на положението му) въпроси, а после се чуди какво да прави с отговорите.
- Когато задействаме намерението за промяна, се отказваме от проблематичната реалност на ситуацията, а в другата, непроблематичната реалност (която аз наричам безкрай), вариантите са безброй. Изходът престава да се изчерпва с това, което нашата логика е допускала като единствена възможност за решение на проблема и изненадите в развоя на нещата често са големи. За наша радост – и положителни.
- В социума проблемите са емблема на съществуването, служат за идентификация на човека и без тях той е никой. Реалността е толкова изкривена, че нормата за живота не е способността ни да му се радваме, а дали сме достатъчно проблем-ориентирани, така че да можем да виждаме проблеми във всичко и навсякъде.
- Не съм сигурен, че трябва да се опитвате да гледате на живота позитивно. Това би било мъчително душевно усилие, от което може да ви избият чивиите, както се казва. Също толкова нелепа е тази невротична бодрост на позитивното мислене относно проблемите в живота ни. Между позитивното мислене и чудесната нагласа за живота има съществена разлика. Искреното признание, че не успяваме да се справим, е много по-добра отправна точка към промяната, отколкото да отричаме очевидното.
- Винаги съм предупреждавал да внимаваме със „знаците”. Не е нужно непрекъснато да търсим знаци за нормалните си нужди и потребности. Освен това, в нелинейната вселена (безкрая), в която се случва нашият живот, независимо къде си въобразяваме ние, че живеем, външни гаранции за правилността на нашите действия няма. Гаранциите са опит на линейно организирания социум да убеди човека колко безопасен и житейски сигурен е храсталакът. Премълчава се обаче, колко е човекоубийствен в същото време, заради подмяната на същественото за човека с нуждите на матрицата.
- Светът, който ви се струва привлекателен сега и който се представя за „нормален” – този, към който се стремите, за да станете „като другите”, е всъщност по-скоро бутафорен. Често той е само лъскава опаковка с глупаво съдържание. Манипулира и подвежда, като създава фалшиви представи, идеали и ценности.
- Вероятно неуспехът на опитите ви с подхода ми е, че твърде много се опитвате да контролирате и да влияете на резултата. Да се излезе от собствената представа за това как точно трябва да се случат и да изглеждат нещата, които бихме искали, е трудно, но важно. Не веднъж съм казвал, че е достатъчно да стартираме процеса (най-добре чрез абсурд, за да избегнем очакванията) и след това да се оттеглим, като дадем възможност на безкрая да реализира най-добрата от безкрайните си възможности.
- Ще припомня отново. Има една идея от по-новата психология, че "картата не е територията". Тоест нашите представи за това какво е животът и как трябва да се живее, не са всъщност животът сам по себе си. Често обаче хората не правят разлика между реалността и тяхната представа за реалността. Има и още една постановка, която, макар на пръв поглед да изглежда противоречива, всъщност допълва и разгръща първата: „Територията е картата”. С други думи: каквато карта имаме в главите си, такава е и нашата реалност.
