На най-добрата ми приятелка с любов... и вино

25.01.2018 16:16

Хората казват, че с годините става все по-трудно да намерим своята сродна душа. И не, не говоря за романтичната ни половинка, а за другото ни Аз - нашата най-добра приятелка.

И са прави, дявол да го вземе!

Минавайки през мен, времето остави своите белези - изградих характер, от който се опитвам понякога да избягам. Изградих отношение към света. Изградих и стена, която едва ли ще дам на която и да е посредствена личност да прекрачи.

Обаче с теб... нещата сякаш се получиха за секунда. Спомняш ли си?

Да, знам, че започва да звучи като обяснение в любов, но какво пък! Нека! Ако не обичам теб, значи не обичам времето, което сме си дали. Ако не обичам теб, значи имам съмнения за избора, който сме направили.

Когато бях на 15 имах списък... "Какво искам да постигна, докато стана на 21". За да не става прекалено лично, ще споделя само, че нито успях да се науча да шофирам, нито да обиколя половината свят. Но успях да изпълня поне едно от желанията си от този списък.

Още от Свободно време

Намерих теб.

Спомням си онзи декемврийски ден, когато се срещнахме. Беше единственото същество в залата с нови служители, което ми допадна. Много пъти съм ти казвала защо реших да попитам именно теб за резервен химикал. И, за да ми се посмее целия свят, ето - казвам го и тук! Ти беше единствената, която миришеше на чисто, а дългата ти коса ми се стори величествена.

За хората, които ни познават няма да е изненада, че ме погледна с огромните си очи изпитателно, а аз се ухилих насреща. Нямаш си идея колко пъти съм си мислила какво ли би се случило, ако тогава бяхме вдигнали гарда и двете. Ако бяхме такива, каквито обществото ни познава - високомерни и малко плашещи...

Говорим си за...

Но не го направихме. Защото се познахме.

Разбира се, че сме се карали. Говорили сме си такива неща, които не знам на друг дали бих казала. Но винаги ще ти се обаждам, когато ми е много хубаво или много трудно. Направи същото.

Живеем в години, в които за най-близките си хора почти нямаме време. Все работим, все се разкъсваме между "трябва" и "искам". И все тичаме по задачи и роднини.

Но когато дойде време за онези, нашите вечери, тогава всичко изчезва - и проблеми, и работа, и мъже, и поне две бутилки вино.

Благодаря ти, че съществуваш. И че се появи, когато не те търсих. Благодаря ти, че не съдиш. Благодаря ти, че обичаш.

А когато започнеш да ми липсваш, винаги се сещам за "Време разделно" и "Todoroff".