Никак не е лесно да пишеш за Кольо Карамфилов. Думите се разбягват, крият се, подвиват опашки, засрамени от неспособността да изразят, опишат, разкажат какво чудо е Кольо. И защо толкова го обичаме. Затова приятелите на рано напусналия ни художник (сценограф), естет и бохем събират парчета спомени, които той най-небрежно е оставил. Картини от частни колекции, картини, подарени, картини, свидно пазени, картини, които са копняни, които са страдали, които са усмихвали и разплаквали, са подредени с много любов от кураторския екип Мария Василева, Станислава Николова, Стефан Божков и изложени в Софийска градска художествена галерия.

"Отдавна живея с максимата, че не може да мине един ден, без нещо да те изненада. Трябва да си откраднеш нещо от този ден."- казва Кольо с неприсъщото му любопитство и играещо пламъче в очите, които той уж крие зад тъмни очила или характерния си геомилевски перчем. Възхита и откривателство на големите неща в малките неща. Всекидневно и вездесъщо нещотворене и преподреждане на света в един по-смислен, по-поетичен и по-топъл ред. Детинско учудване и момчешки инат. Широк и безкраен хоризонт и несекващи опити за преборване на логиката, законите и гравитацията. Това е светът на Кольо Карамфилов.

Всеки може да си съчини сам приказка от неговите картини. Всеки може да стане поет, докоснат от знаците в неговата азбука, където има къща, сърце, риба, стълби, маса, стол, слънце, лодки и много небе. Най-характерното за стилa на Кольо К. е, че веднъж видял негова картина, винаги след това ще познаеш всяка друга, излязла изпод лудите му ръце. Стил, стил, стил – Кольо, Кольо, Кольо К.

Неограничаващ се в материала, в размера, в темите – Кольо К. може от всичко да направи изкуство и във всичко да види изкуство. "Да види" е правилното определение, защото той е един от малкото хора, които виждат и успехите на другия, и болката му, и радостта му. Много чудатост, много страст и смирение в света му. Без излишни финтифлюшки, без демонстративност и натруфеност. Мирише на земя, пръст, бриз и разлято вино.

Едно от разпонаваемите неща в стила на Кольо Карамфилов е минимализмът. Ограничаването в малкото изразни средства, малко цветове, повече щрих и дълбок философски смисъл. Красиви като жена без грим, но с влюбени очи и загадъчна усмивка.

От всичко става изкуство, но не всичко е изкуство. Само очите на истинския творец могат да го видят, преди да го сътворят ръцете и сърцето. Защото, и в това съм напълно убедена, Кольо Карамфилов рисува със сърцето. А то никога не спи. Дори и сега. Почувствайте го! То все още бие. В ритъма на тъжен блус.

Заедно с откриването на изложбата ще се състои и премиерата на книгата "Осили", първата и последна сбирка на Кольо К., в която са събрани поетичните му текстове, които през 2013 г. той пишеше на страницата си във "Фейсбук". Наричат ги още 'знакописи" и са също така минималистични по форма и максималистични по съдържание като картините му. Двете събития чудесно се допълват и дават адекватна представа за космическия талант на Кольо К. Книгата ще се продава с благотворителна цел.

Експозицията не би била възможна без подкрепата на семейството, приятелите и колекционерите на Кольо: Росен Карамфилов, Ина Дамянова, Стефан Божков, Радост Коцева и галерия U.P.A.R.K., Павлина Маринова, Емил Пунгеров и галерия L’Union, Росица Иванова, Николай Неделчев, Елена Йончева и Пламен Тодоров, Емил Иванов, Симеон Джуров, Димитър Тодоранов, Димитър Русев, Георги Добрев, Атанас Хранов, сем. Аделина и Вихрони Попнеделеви, Красимир Добрев.

Изложбата се открива на 14-ти май и ще продължи до 1-ви юни 2014, откриването е на 14-ти, сряда, 18 часа, Софийска градска художествена галерия - втори етаж.