Няма по-голямо щастие от това, хората да ти дават обичта си, да ти отдават доверието си. Да харесват нещата, които пишеш, понеже се припознават в тях.
Стиховете са огледален свят. И свят, в който всеки разпознава своя Оз или своята Алиса. Магията на думите опива като вино и това отлично го знаят четящите хора.
Лирическите герои имат собствен живот. Те съществуват в свят, в който лъжите са по-простими, а съмненията по-малко обосновани. Обикновено успяват да намерят изход, защото по презумпция краят би трябвало да бъде щастлив. Вярно е, че най-хубавите приказки са тъжни, но тъгата ни прави и по-човечни в отношението си към останалите.
Тъгата също ни учи на любов.
Съвсем скоро се състоя премиерата на новата ми книга. Аз имам късмета да познавам радостта. Хората, които дойдоха, за да ме уважат и като автор, и като личност, ме вдъхновяват с цялата своя признателност и събуждат в мен заспалия оптимизъм по отношение на бъдещето. Прегръдките от благодарност стоплят сърцето. Благите думи са празник за душата. Усмихнатите лица са радост за очите.
Една приятелка долетя със самолет от Варна, за да стане част от празника ми. Празник, защото атмосферата наистина беше толкова възторжена и безусловна, че не си спомням за друг личен повод, който да ме е вълнувал така. Благодаря ти, Силвия! Освен че си истински приятел, ти ме накара да се почувствам и европеец, защото в днешно време и в България вече е възможно човек да вземе първия полет просто, за да се види с човек, на когото държи.
На премиерата дойдоха хора наистина от всички краища на страната, за да се срещнат очи в очи с мен. Хора, които искат да чуят любимите си стихове с моя глас. Хора, за които прекият контакт е важен, тъй като е много повече от написаните думи в книгата. Хора, които харесват лирическите герои в нея, но желаят да разберат какво ме е накарало да ги създам. Благодаря ви, хора!
Темата за българите, живеещи в чужбина, много ме интригува. Аз самият имам близки, които живеят извън България. Горе-долу знам с какви препятствия се сблъскват и какво им коства да са далеч от родината. Със сигурност знам как бързо започват в по-голяма степен да се интересуват и да ценят много родни неща, в това число българското творчество.
Книгата ми ще достигне всички краища на света. Дадох автографи за непознати българи, живеещи в Америка, Париж, Лондон, Берлин, Южна Африка, Рим и т.н., защото бяха заръчали на свои близки и познати да им купят “В понеделник ще е късно”. Благодаря, българи – на всички вас, които съществувате в друг свят, но мисълта за България не ви напуска!
Какво е поезията, ако не сигурен начин да отделим малко време за самите себе си. Време, в което да си припомним, че има за какво да се обичаме и че си струва да позволим да ни обича и някой друг. Стиховете са светът, в който страхът и подозренията не съществуват.
Стиховете са невъзможни без любов.
Пиша тези редове, защото четящите хора трябва да бъдат поощрени, те трябва да се множат, тъй като познанието е единственият верен път. Без познанието всички ние сме обречени на вдишване и издишване, сведени до най-елементарно биологично ниво.
Не на последно място и заради това, че написаното може и да остава, но то определено се превръща в изкуство, само ако бъде споделено. А всички вие, които присъствахте на представянето на моята книга, ме карате да бъда смирен и да се опитвам да бъда добър човек.
Благодаря!
