Когато си влюбен, когато сърцето трепти в сгъстен ритъм, а температурата на душата се нагорещява като лава на изригнал вулкан, когато е тъмно и когато е светло, когато сме сами, когато чакаме, когато сме уплашени и когато сме тъжни, всички сме прибягвали до драскането на рими на последната страница от тетрадката или в любимото дневниче. В душите си, когато сме най-много себе си, всички сме поети, но малцина са тези, които успяват да бъдат поети и за другите.

Четейки, ние разпознаваме и опознаваме други светове, други души, и научаваме повече за самите нас. Това става само с поезията на истинските поети. И макар, че не е модна днес, поети слава Богу все още се раждат, и никак, ама никак не ги плаши това, а даже напротив – настървява ги да се борят срещу консуматорския ни делник и материалистичния ни празник. Това са малцина мъже и жени, за които словото е най-верният инструмент в опитите да победят материята и да спасят душата.

Наскоро от печат излязоха три много силни поетични книги на трима забележителни млади поети. Три коренно различни свята, в които има много любов, с различни цветове, с различна походка и различна усмивка.

"Птица в ключалката" на Ивайло Добрев е книга, която се чете бавно и по няколко пъти. Парадоксална, търсеща, бореща се, непримирима, пулсираща – това е книга, която търси божествеността на всекидневието, книга, която крачи с учудването, откривателството и вечното любопитство на мъдро дете и непораснал баща. Ивайло Добрев е един различен поет, който се бори със стереотипите в думите и понятията, в мисленето, в построения ни до болка живот. С лекота той руши логиката на фразите и се вълнува като дете от възможността да взривява инерцията на чувствата и живеенето чрез словото. Ще ви спечели с неочаквана образност и нахална красота.

"Стерео тишина" на Росен Карамфилов е опит "да се опитоми смелостта", както казва сам в покъртителния документален разказ в началото на книгата единственият и ужасно талантлив син на вечния Кольо Карамфилов. Непримирим като баща си, носещ неговия бунтарски дух и влюбчивост, неговата болезнена чувствителност и несводимост с дневния ред на битуването. В книгата на Росен ще доловите болката от порастването, ще бъдете докоснати и разтърсени от мъжеството да бъдеш различен, от силата на един раним и крехък млад мъж, който диша любов, пее любов, пише любов.

"Никол слиза по стълбите" на Димитър Ганев е личният ми фаворит в тройката аса. Това е дебютна поетична книга за Митко и втора след сборника разкази "Следобедите на ленивия любовник". Спокойно мога да кажа, че това са едни от най-изящните и мелодични стихове, които съм чела напоследък. В тях има една много характерна за автора им аристократична отстраненост от социалното, от всекидневното, от случващото се тук и сега.

Един много градски тип поет, който рисува с думи стаи, тела и светлосенки, изпълвайки със смисъл опитите по непостижимия абсолют на любовта. Това са стихове, които опияняват, карат те да мечтаеш, да си представяш и да въздишаш по неговата словесна красота.

Поетичните книги не са от най-продаваните в книжарниците, няма да ги намерите на щанда с препоръчаните заглавия, авторите им няма да попаднат в класациите по популярност, но без тях със сигурност сме по-бедни, по-семпли, по-квадратни, черно-бели и скучни. Защото поезията е от малкото сигурни начини да се осмисли света и да му се придаде една неподправена красота, за да стане по-приемлив.